О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 18.01. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 748 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. А. срещу определение № 1464/05.08.2011 г., постановено по частно гр. дело № 2615/2011 г. на Софийския апелативен съд (САС). С него е потвърдено разпореждане от 20.05.2010 г. на Софийския окръжен съд (СОС), с което е върната исковата молба с вх. № 1313/20.05.2011 г. на жалбоподателя. С обжалваното определение на САС, също така е оставена без уважение молба на жалбоподателя за допускане на правна помощ, подадена заедно с частната жалба до САС.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
В представеното от страна на жалбоподателя (чрез назначения му от съда особен представител – адвокат) изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че процесуалноправният въпрос за връщането на исковата молба, поради квалифицирането й от съда като нещо различно от предвидената в чл. 127 от ГПК искова молба, без съдът да изпълни задължението си по чл. 129, ал. 2 от ГПК за предоставяне на възможност на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, бил решен в противоречие с практиката на ВКС, като се сочи и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доколкото обаче в тази връзка са посочени и представени (в преписи) актове на ВС и ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., това поддържано от страна на жалбоподателя допълнително основание за допускане на касационното обжалване, следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). По отношение на същия процесуалноправен въпрос, в изложението се сочи и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Посоченият от страна на жалбоподателя процесуалноправен въпрос, в случая не е от значение за изхода на спора по частното производство пред въззивният съд, респ. по частното производство пред касационната съдебна инстанция. Това е така, защото с подадената от жалбоподателя “искова” молба първоинстанционният съд изобщо не е сезиран с разрешаването на гражданскоправен спор. В исковата молба са изложени ясни твърдения, че с влязла в сила (потвърдена и от ВКС) присъда, жалбоподателят е осъден за убийство, като му е наложено наказание “доживотен затвор”. Формулиран е и петитум – да се насрочи гражданско дело срещу Министерството на правосъдието, тъй като жалбоподателят счита, че е бил “осъден невинен, с неистински доказателства”, излагайки съображения и правейки множество доказателствени искания в тази насока. С така подадената “искова” молба не се сочи нарушаване или накърняване на конкретно субективно гражданско (в широк смисъл – частно) право на жалбоподателя; респ. не е предявен установителен, осъдителен или конститутивен иск в никоя от хипотезите по чл. 124, ал. 1-5 от ГПК. Първоинстанционният съд не е сезиран и с молба за започване на охранително или на друго съсдебно производство по ГПК. По същество, с подадената “искова” молба жалбоподателят иска гражданският съд да преразгледа наказателно дело, по което е налице влязла в сила присъда (според твърденията му). Това обаче е извън компетентността на гражданския съд, поради което подадената “искова” молба не е нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 127 от ГПК, а е налице процесуална недопустимост на искането към съда по смисъла на чл. 130 от ГПК. С оглед на това, по настоящото дело изобщо не стои соченият от страна на жалбоподателя процесуалноправен въпрос за предоставяне по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК на възможност на ищеца да отстрани нередовности на исковата молба. Освен това, този процесуалноправен въпрос е посочен за първи път едва в изложението към частната касационна жалба, респ. той не е стоял пред въззивния съд, и тъй като не е бил повдигнат с подадената до него частна жалба, в рамките на която е ограничено неговото произнасяне, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК. С оглед горното, посоченият в изложението на жалбоподателя процесуалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд, поради което то не следва да се допуска, без да е необходимо да се изследват наведените в изложението допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК (в този смисъл е и т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1464/05.08.2011 г., постановено по частно гр. дело № 2615/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.