О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София 17.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 980 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Л. В. П. чрез адв.Й. В. срещу решение № 460 от 25.02.11г.по в.гр.дело № 727/10г.на Софийски апелативен съд,ГК,2 състав в частта му,с която отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.Жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с приложението на чл.52 ЗЗД,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/1968г. и е разрешаван противоречиво от съдилищата.Прилага съдебна практика.
Решението е обжалвано и от А. пр.-С. в частта му,с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.Застъпено е становище,че въпросът как се прилага обществения критерий за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешаван противоречиво от съдилищата и е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/68г.Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като частично е отменил първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлено присъждането на законна лихва за периода от 5.01.06г.до 21.04.09г.,е осъдил П. на РБ да заплати на Л. П. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление, което е прекратено с влязло в сила постановление на П.,в размер на 10 000 лв,ведно със законната лихва за посочения период.Изложил е съображения,че с оглед критериите за справедливост тази сума е достатъчна да репарира доказаните вредите от неимуществен характер, търпяни от ищеца,поради което е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид ,че наказателното преследване срещу ищеца е продължило за период почти една година в досъдебната фаза.В резултат на незаконното обвинение в престъпление ищецът е преживял психически стрес,депресия и нервно разстройство,ограничени били социалните му контакти,уронено било доброто му име сред обществото и в професионален аспект предвид общественото му положение на публична личност.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ППВС № 4/68г.и ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на отменения ГПК.Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл е решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД ,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика,даваща разрешение,че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2 т.2 ЗОДОВ по справедливост следва всяко обстоятелство да се преценява с оглед конкретния случай за да се постигне в най-пълна степен компенсиране на вредите.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 460 от 25.02.11г.,постановено по в. гр.дело № 727/10г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.