Определение №7 от 6.1.2012 по гр. дело №1752/1752 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 7

гр. София, 06.01. 2012 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1752 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на И. М. Ш. срещу решение № 182/08.07.2011 г. по въззивно гр. дело № 338/2011 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 35/01.04.2011 г. по гр. дело № 243/2010 г. на Луковитския районен съд и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от жалбоподателката срещу Б. М. В., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 17.09.1992 г., по силата на който М. В. Н., починал на 08.07.1993 г., и М. В. Н., починала на 27.02.2005 г., се задължават да прехвърлят на жалбоподателката, “срещу задължение за положени минали грижи и за бъдещи такива до края на живота им”, два свои недвижими имота в [населено място] (подробно описани).
Ответникът Б. М. В. в отговора на касационната жалба излага становище за недопустимост на жалбата, като подадена след срока за обжалване по чл. 283 от ГПК; претендира и присъждане на разноските за производството пред настоящата съдебна инстанция по делото.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Жалбоподателката е получила съобщение и препис от въззивното решение на 14.07.2011 г., чрез първоначалния си процесуален пълномощник и посочен съдебен адресат по делото – адв. С. К. Х.. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК, това връчване е извършено напълно редовно. Този извод не се променя от факта, че едва впоследствие – с молба от 12.08.2011 г. жалбоподателката е заявила пред въззивния съд по реда на чл. 35, изреч. 1 от ГПК, че оттегля пълномощието си от адв. С. К. Х.. Съгласно изричната разпоредба на чл. 35, изреч. 2 от ГПК, всички валидно (“законно”) извършени от последната процесуални действия от името на жалбоподателката-ищца до оттеглянето на пълномощното, остават в сила. Това се отнася и за редовното получаване (връчване) на преписа на въззивното решение на 14.07.2011 г. Поради това, считано именно от последната дата е започнал да тече преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК за подаването на касационната жалба, като е изтекъл в края на деня на 15.08.2011 г. (понеделник). Касационната жалба е подадена по пощата на 17.09.2011 г. – далеч след изтичането на този преклузивен процесуален срок. Предвид императивните разпоредби на чл. 63, ал. 3 и чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК, не следва друго от неправилно приетото от въззивния съд – в нарушение на същите тези разпоредби, че срокът за обжалване бил спазен от жалбоподателката. Съгласно същите императивни разпоредби, подадената след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК касационна жалба, респ. – и образуваното по нея касационно производство по настоящото дело, са процесуално недопустими, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
При този изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК, жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция, в размер 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. М. Ш., подадена по пощата на 17.09.2011 г., срещу решение № 182/08.07.2011 г. по въззивно гр. дело № 338/2011 г. на Ловешкия окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1752/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ОСЪЖДА И. М. Ш. да заплати на Б. М. В. сумата 150 лв. (сто и петдесет лева) – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top