4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1482
гр. София, 24.11. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 473 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1 от ГПК и по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба и инкорпорирана в нея частна жалба на Н. Й. Н. срещу решение от 18.03.2010 г. по въззивно гр. дело № 172/2008 г. на Софийския градски съд. С него, на първо място е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на жалбоподателя срещу определението от 22.02.2010 г., с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото. В тази му част, въззивното решение има характер на преграждащо определение, срещу което е подадена частната жалба, инкорпорирана в касационната жалба. С въззивното решение, също така, като е оставено в сила решение от 14.11.2005 г. по гр. дело № 197/2005 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Е. Т. Т., иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумите 4 000 лв. и 500 лв., претендирани като обезщетение за имуществени вреди.
Касационната жалба и инкорпорираната в нея частна жалба са подадени в срок от процесуално легитимирано за това лице. В тях се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение и на инкорпорираното в него преграждащо определение.
Ответникът Е. Т. Т. в отговора си поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение, в частта му, имаща характер на определение, е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Определението, с което съдът отказва спиране на производството по делото, нито прегражда развитието на последното, нито в закона е изрично предвидена възможност за обжалване на това определение. Поради това, по аргумент за противното от чл. 274, ал. 1 от ГПК, частната жалба, подадена срещу такова определение, е процесуално недопустима, респ. недопустимо е тя да бъде разглеждана по същество.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, са посочени следните два въпроса: 1) че процесният по делото апартамент № 42 не е включен в протокол образец 16 от 17.11.1998 г.; и 2) след като определено жилище в жилищна сграда с повече от шест жилища трябва да бъде прието в завършен вид от държавна институция, то същото трябва да бъде записано в съответния документ, в случая – протокол образец 16. По отношение на първия въпрос касаторът поддържа, че той бил решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като в тази връзка сочи определение № 560/27.12.2006 г. по ч. гр. дело № 506/2006 г. на ВКС, ІV-Б гр. отд. и определение № 734/15.01.2003 г. по ч. гр. дело № 4608/2002 г. на СГС, ІV-А гр. отд., но представя само първото от тях, което е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г. По отношение на втория въпрос касаторът сочи, че той бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но в тази връзка излага единствено доводи за неправилност на извода на въззивния съд по първия въпрос.
Първият въпрос, който е посочен от касатора, е фактически, а не правен (материалноправен или процесуалноправен), каквото е изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поради това, този въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на тази разпоредба. Наред с това, сочените във връзка с този въпрос определения на ВКС и на СГС не са от категорията съдебни актове, които могат да обосноват, съответно – противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1, т. 2 и т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос, който е посочен от касатора, е материалноправен и е свързан с тълкуването и приложението на чл. 20, във вр. с чл. 17 от Нар. № 6/1993 г. на М. за ДПРПСРБ (отм.). Разрешавайки този правен въпрос, въззивният съд е приел за несъстоятелно твърдението на касатора-ищец, че процесният апартамент № 42 не бил приет с посочения протокол образец 16, който се отнася до цялата жилищна сграда – блок 8 “Драгалевска спирка”, където се намира и процесният апартамент. Това, наред с приетото от въззивния съд, че ответникът е имал задължение по същата наредба да подпише протокол образец 16, чието неизпълнение е скрепено със санкция, е обусловило извода на съда, че ответникът не е действал противоправно като е подписал този протокол. Освен липса на противоправно поведение на ответника, въззивният съд е приел обаче, че не е доказан по делото и друг елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно – причинна връзка между подписването на протокола от ответника и твърдените от касатора-ищец вреди от неизползване през процесния период на процесния апартамент и от направени разноски за адвокатски услуги. Последният извод на въззивния съд очевидно не е обусловен от разрешаването на посочения от касатора правен въпрос. От това следва, че тъй като разрешаването на посочения от касатора материалноправен въпрос не обуславя изцяло извода на въззивния съд относно липсата на противоправно поведение на ответника и изобщо не обуславя неговия извод за недоказаната по делото причинна връзка, и тъй като за уважаването на предявения иск е необходимо кумулативното наличие на всичките елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, то дори и въззивният съд да беше разрешил този правен въпрос в обратна насока – според тезата на касатора, това не би довело до промяна на крайния извод на СГС за отхвърляне на на предявения иск. С оглед на това, посоченият от касатора правен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Освен това, задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Поради това, простото посочване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и възпроизвеждането на текста й сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че касаторът е обосновал наличие на визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационно обжалване – посоченият от него правен въпрос действително да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Напротив – разпоредбите на чл. 20, във вр. с чл. 17 от Нар. № 6/1993 г. на М. за ДПРПСРБ (отм.), с тълкуването и приложението на които е свързан материалноправният въпрос в случая, са пределно ясни. От простото им граматическо и логическо тълкуване следва, че ако в съдържанието на протокол образец 16 ясно е посочено, че той се отнася за целия строеж, в случая – жилищен блок, то няма никакво основание да се приеме, че той не се отнася за даден апартамент от блока, след като това не е изрично посочено в протокола. Именно такова тълкуване е възприел и въззивният съд в случая. Поради това, допускането на касационното обжалване по посочения от касатора материалноправен въпрос не би дало нов принос в тълкуването на посочените правни норми и не би допринесло за решаването на делата според точния им смисъл. В този смисъл са и задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 и т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По горните съображения, в случая няма основание и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, в частта му по съществото на спора по делото, с която е оставено в сила отхвърлителното първоинстанционно решение.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.03.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 172/2008 г. на Софийския градски съд, в частта му, имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. Й. Н. срещу определението от 22.02.2010 г., с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото;
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.03.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 172/2008 г. на Софийския градски съд, в останалата му част, с която е потвърдено решението от 14.11.2005 г., постановено по гр. дело № 197/2005 г. на Софийския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.