2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр. София, 28.09. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 498 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М. срещу определение № 287/15.03.2011 г. по частно гр. дело № 151/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7131/27.10.2010 г. по гр. дело № 8585/2010 г. на Пернишкия районен съд, с което е прекратено производство по същото първоинстанционно гр. дело. В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като са развити и съображения в тази насока.
Ответникът по частната касационна жалба П. Б. П. е получил препис от нея, но не е подал отговор в срока за това.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел в мотивите към него, че след като е налице влязла в сила присъда, с която ответникът П. Б. П. е признат за виновен в това, че умишлено е умъртвил (убил е) бащата и общ наследодател на страните Б. П. Ф., то частната жалбоподателка няма правен интерес от предявения по делото самостоятелен иск за установяване на факта, че ответникът е недостоен да наследи наследодателя, тъй като това е установено по силата на закона – чл. 3, б. „а” от ЗН. В тази връзка – по въпроса относно реда, по който се констатира недостойнството за наследяване, въззивният съд се е позовал и на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 19/02.02.2011 г. по гр. дело № 1788/2009 г. на ВКС, ІV-то гр. отделение.
В представеното от страна на жалбоподателката изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В тази връзка обаче в изложението не е посочен правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Вместо това в изложението единствено са преповторени и доразвити, изложените и в частната касационна жалба доводи за процесуална допустимост на предявения иск и оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Предвид указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това изложение на жалбоподателката не представлява изложение на общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК; в него се съдържа изложение на касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните не могат да бъдат обсъждани във връзка с предпоставките за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационно обжалване на определението на въззивния – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като случая не са изложени и никакви съображения за сочената хипотеза на т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
От горното следва, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 287/15.03.2011 г., постановено по частно гр. дело № 151/2011 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.