О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1488
София 25.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 616 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. П. Р. и Р. В. Р. чрез пълномощник адв.К. К. срещу решение № 600 от 30.12.10г.по в.гр.дело № 536/10г.на Софийски окръжен съд,с което е потвърдено решение от 7.01.10г.по гр.дело № 44/09г.на Районен съд – Елен Пелин.С него е уважен иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и е развален сключения между Р. Т. И. и съпругата му Р. В. И. от една страна и от друга – Р. В. Р. по време на брака му с Я. П. Р.,договор за прехвърляне на ? ид.ч.от поземлен имот,находящ се в [населено място] ,Софийска област срещу задължение за издръжка и гледане.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.Прилага решение № 1078 от 21.10.08г.по гр.дело № 4512/07г.на ІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Р. Т. И. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с оглед продължителността на неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответниците и нуждата на ищеца Р. И. от грижи и издръжка предвид възрастта и здравословното му състояние,за него се е породило правото да го развали по силата на чл.87 ал.3 ЗЗД.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /погрешно посочена т.1 в изложението/- разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос от значение за изхода на спора е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Посоченият от касатора въпрос за обема на дължимите грижи по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е разрешен в противоречие,а в съответствие с приложеното решение на ВКС.В него е прието,че обемът на дължимите грижи за издръжка се определя от конкретните нужди,в зависимост от здравословното и финансово състояние на прехвърлителите и други конкретни обстоятелства.В случая такава преценка е извършена от въззивния съд.Неправилната преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това налице ли е неизпълнение на задълженията от страна на ответниците по алеаторния договор, може да доведе до опорочаване на фактическите му изводи,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По поставения въпрос практиката на съдилищата е уеднаквена с решение № 863 от 28.12.10г.по гр.дело № 1534/09г.на ВКС,ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че специфичността на съдържанието на задължението за гледане,подчинено на нравствено етични изисквания,следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката за всеки отделен случай ; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам.Издръжката,ако не е уговорено нещо различно,се дължи винаги в пълния й обем,независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка – дължимата издръжка не се подчинява на правилата на издръжка,уредени в Семейния кодекс,тъй като се касае за договорно задължение,неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора.Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници,поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност за предостави обещаното по договора.Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка,било в натура ,било в пари,не освобождава длъжника от отговорност.Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това,той се поставя в забава,което освобождава длъжника от забава,но не и от задължението за изпълнение.
В заключение настоящият състав приема,че не е налице твърдяното противоречиво разрешаване на поставения от касаторите въпрос,тъй като обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика на ВКС.
Разноски не се присъждат на ответника по касационната жалба,тъй като няма доказателства такива да са направени пред настоящата инстанция.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 600 от 30.12.10г.,постановено по гр.дело № 536/10г.на Софийски окръжен съд по жалба на Я. П. Р. и Р. В. Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.