О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София 06.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на първи юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 265 по описа за 2011 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. М. К.,Р. Георгиева К. и М. Георгиева П. чрез адв.Д. Б. срещу определение № 849 от 29.03.2011г.по в.гр.дело № 839/11г.на Окръжен съд-Пловдив,с което е оставена без уважение частна жалба вх.№ 7059/28.03.11г.,подадена от същата страна против определение от 21.02.11г.по гр.дело № 12643/10г.на Районен съд-Пловдив.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна.Приложено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Приложени са определения на състави на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Производството е образувано по заявление на Поделение 26070-П. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Заповедта за изпълнение е издадена на 27.08.10г. и на 19.10.10г. е депозирано писмено възражение от солидарните длъжници.По реда на чл.415 ал.1 ГПК районният съд е съобщил на заявителя за постъпилото възражение и му е указано,че следва да предяви иск за вземането си съгласно чл.415 ал.2 ГПК.Определението му е връчено на 27.10.10г.В едномесечния срок на 23.11.10г.е постъпила искова молба от заявителя против длъжниците за установяване на спорното вземане.
С обжалваното определение въззивният съд,като е потвърдил първоинстанционното определение, е приел,че не са налице основанията на чл.415 ал.2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,издаден въз основа на същата,като е изложил съображения,че няма законови ограничения съдът служебно да извършва справки за заведените пред него дела,в т.ч.и за постъпила в срока по чл.415 ал.1 ГПК искова молба .
Поставеният в изложението въпрос дали съдът може служебно,по свой почин да изисква информация дали установителната искова претенция по чл.422 ГПК е предявена в едномесечен срок при условие,че заявителят-ищец не е представил доказателства по чл.415 ал.2 ГПК, не е разрешен в противоречие с приложените определения на състави на ВКС.В тях е прието,че съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба,с предмет,съвпадащ със заявлението по чл.410 ГПК,е постъпила в съда,както и да събира данни за датата на депозирането й,а доказването на този факт е в тежест на заявителя.Настоящата хипотеза не е идентична с казусите в приложената съдебна практика.Настоящият съдебен състав споделя изразеното в тях разбиране,но в конкретния случай без съдът да има задължение да извършва проверка дали има постъпила искова молба по чл.415 ал.1 ГПК, този факт му е станал служебно известен.Важно е установяването на факта на предявяване на иска в законоустановения срок независимо,че в случая е станало със съдействие на съда.
По изложените съображения настоящият състав намира,че обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 849 от 29.03.11г.,постановено по в.ч.гр.дело № 839/11г.на Окръжен съд – Пловдив
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.