2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
гр. София, 01.12. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 645 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Ц. И. срещу определение № 814/20.01.2011 г. по частно гр. дело № 12763/2010 г. на Софийския градски съд (СГС), в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 79/17.09.2010 г. по гр. дело № 24890/2010 г. на Софийския районен съд (СРС). С последното е върната исковата молба на жалбоподателя, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 424, ал. 1 от ГПК за установяване, че той не дължи на [фирма] сумата 7 243.10 лв., за която са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5179/2009 г. на СРС. За да постанови атакуваното определение в обжалваната му част, въззивният съд е приел на първо място, че оспорването с предявения иск на дължимостта на процесната сума е обосновано от жалбоподателя с неконкретизирани от него в достатъчна степен твърдения за факти и обстоятелства, които са му били известни, и които той е могъл да посочи преди изтичането на срока за възражение срещу издадената заповед за изпълнение. СГС е приел също, че изтичането на погасителната давност след срока за възражение не е новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 от ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, което е инкорпорирано в самата частна жалба, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – наличие на противоречива практика на съдилищата по отношение на следния процесуалноправен въпрос: “преценката за допустимостта на предявените установителни искове по отношение на достатъчната убедителност на новооткритите обстоятелства”, като тази формулировка е последвана от пример.
Така посоченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи по делото, респ. и крайният му извод за недопустимост на отрицателния установителен иск, предявен от жалбоподателя по реда на чл. 424 от ГПК. Така, както е формулиран този процесуалноправен въпрос, той поначало не би могъл и да бъде от значение за изхода на спора по частното въззивно производство. Това е така, защото “убедителността на новооткритите обстоятелства”, респ. убедителността на новите писмени доказателства по смисъла на чл. 424 от ГПК е въпрос, който може да е от значение за основателността на предявения по този ред отрицателен установителен иск, но не е въпрос, който би могъл да е от значение за процесуалната допустимост на този иск. От значение за последната е въпросът дали ищецът изобщо сочи в исковата си молба новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424 от ГПК. В тази насока, обаче, жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, а е недопустимо ВКС да го извежда от изложението в частната касационна жалба. Поради това, и тъй като посоченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, то такова не следва да се допуска в случая (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 814/20.01.2011 г., постановено по частно гр. дело № 12763/2010 г. на Софийския градски съд, – в обжалваната му част, с която е потвърдено разпореждане № 79/17.09.2010 г., постановено по гр. дело № 24890/2010 г. на Софийския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.