О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1347
гр. София, 24.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 236 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. С. В. срещу решение от 04.05.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 4405/2009 г. на Софийския градски съд. С него е оставено в сила решение от 06.08.2007 г. по гр. дело № 2440/2005 г. на Софийския районен съд – в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 42, б. “б” и чл. 43, ал. 1, б. “а” от ЗН, предявени от жалбоподателката срещу К. С. Т.. С атакуваното въззивно решение, също така е обезсилено посоченото първоинстанционно решение – в останалата му част, постановена по иск с правно основание чл. 42, б. “в” от ЗН между същите страни, като е прекратено производството по делото по този иск.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба – конституираните от въззивния съд, на мястото на починалия ответник К. С. Т., негови наследници и процесуални правоприемници В. Л. Т., С. С. Г., К. С. Г. и М. К. Х. не са подали отговор в преклузивния срок за това.
В писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като правни въпроси – общи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са изложени следните въпроси: 1) “нищожността на завещателното разпореждане, когато същото е противно на закона – чл. 42, б. “в”, вр. с чл. 23, чл. 25 и чл. 43, ал. 1 от ЗН, поради това, че същото не е написано изцяло и ръкописно от завещателя, няма точно означение на датата и не е подписано от него”; 2) “унищожаемостта на завещателното разпореждане, когато същото е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и когато е направено поради грешка, насилие или измама – чл. 43, ал. 1 от ЗН”; 3) “въпроса за изменението на иска от страна на ищеца при всяко положение на делото в първа инстанция да измени основанието на своя иск или без да изменя своето основание да измени своето искане съгласно разпоредбата на чл. 116 от ГПК (отм.)”; 4) “въпроса за приемането за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства допуснати от съда, съгласно чл. 128, ал. 2 от ГПК (отм.)” и 5) “въпроса за доказателствената тежест на доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства допуснати от съда, съгласно чл. 127, ал. 1, чл. 142, чл. 154, ал. 1 ал. 2 и ал. 3 и чл. 157, чл. 133 и чл. 141 от ГПК (отм.)”. Тези формулировки са граматически и логически неясни и неточни и не представляват надлежно посочване от страна на жалбоподателката на материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд и обусловили правните му изводи по делото. Първите два “материалноправни въпроса”, по своята същност са компилации от цитирани частично или изцяло материалноправни разпоредби от ЗН, които са и неточно посочени като текстове от закона. От формулировката на тези два въпроса не става ясно и относно кои точно основания за недействителност (съответно – за нищожност и за унищожаемост) на завещанията се отнасят те. Третата и четвъртата формулировки също представляват неточно и непълно възпроизвеждане на посочените в тях процесуални разпоредби. Петият “правен въпрос” е абсолютно неясно формулиран. Поради това, така изложените пет “правни въпроса” не представляват общи основания за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Наред с това, във връзка с първия посочен от жалбоподателката “материалноправен въпрос”, в изложението й, като допълнително основание за допускане на касационно обжалване, се поддържа, че въззивното решение противоречало на установената трайна съдебна практика на Върховния съд, като в тази връзка са посочени и представени множество решения на ВС и ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. Според жалбоподателката противоречието между тези решения и атакуваното въззивно решение се изразява в това, че процесното завещание било недействително (нищожно), “с оглед безспорно доказания в производството” факт на възмездния характер на извършеното с него завещателно разпореждане. По този начин от страна на касатора се визира иска с правно основание чл. 42, б. “в” от ЗН, по който обаче въззивният съд изобщо не е разрешавал материалноправни въпроси, тъй като не се е произнесъл по този иск, а е обезсилил в тази част първоинстанционното решение и е прекратил производството по него като процесуално недопустимо. Поради това, във връзка с първия “материалноправен въпрос” не е налице и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Такова допълнително основание изобщо не е сочено в изложението на жалбоподателката по отношение на останалите четири формулирани от нея “правни въпроса”. Вместо това в изложението са възпроизведени и са доразвити, съдържащите се и в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и за необоснованост на решението му, които могат да бъдат касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК (в този смисъл – също тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид гореизложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основанията за това.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.05.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 4405/2009 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.