2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр. София, 28.09. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 496 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Б. П. срещу имащото характер на определение, решение № 362/05.07.2011 г. по гр. дело № 359/2011 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 203/07.02.2011 г. по гр. дело № 6692/2010 г. на Плевенския районен съд, в частта му, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че жалбоподателят-ищец не дължи сумата 100 лв. – лихва за забава за периода 01.10.1999 г. – 26.02.2005 г., и е прекратено производството по същото въззивно гражданско дело. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалвания акт и се излагат доводи в тази насока.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е подал отговор.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С исковата молба, която е напълно редовна, частният жалбоподател е предявил срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост (освен на сумата 2 000 лв., представляваща главница) на сумата 100 лв., представляваща лихва (обезщетение) за забава за периода 01.10.1999 г. – 26.02.2005 г. Така предявеният отрицателен установителен иск за акцесорното вземане за лихва в размер 100 лв. не е изменян по реда на чл. 214 от ГПК, като първоинстанционният съд го е уважил изцяло – именно така, както той е предявен. С подадената срещу тази част на решението на районния съд въззивна жалба, жалбоподателят-ищец е поискал от въззивния съд да отмени тази обжалвана част на първоинстанционния съдебен акт и вместо нея да постанови ново решение по съществото на тази част от спора, а именно – че жалбоподателят-ищец не дължи на ответника сумата 1 248.31 лв., представляваща лихва (обезщетение) за забава за същия период 01.10.1999 г. – 26.02.2005 г. Така подадената въззивна жалба е процесуално недопустима, тъй като е без предмет, и тъй като жалбоподателят-ищец няма интерес от обжалването. Това е така, защото първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения от него отрицателен установителен иск с предмет акцесорното задължение за лихва в размер 100 лв., като съгласно чл. 214 от ГПК ищецът няма процесуална възможност да изменя иска си, включително да увеличава размера му пред въззивната съдебна инстанция. Не следва друго от изтъкваната в частната жалба акцесорност на процесното вземане за лихва, нито от соченото от жалбоподателя обстоятелство, че със съдебно-икономическата експертиза по делото е установено, че действителният размер на лихвата за процесния период възлиза на сумата 1 248.31 лв. След като последната сума не е въведена като предмет на иска и на делото по предвидения за това процесуален ред – пред първата съдебна инстанция, то въззивният съд не би могъл да се произнесе за първи път по иск за тази сума. Приемането на обратното би било в пълно противоречие с диспозитивното начало, респ. в противоречие с чл. 6, ал. 2, във вр. с чл. 214 от ГПК.
Предвид горното, като е оставил без разглеждане въззивната жалба, като недопустима, и е прекратил образуваното по нея въззивно производство, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА, имащото характер на определение, решение № 362/05.07.2011 г., постановено по гр. дело № 359/2011 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.