О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1611
гр. София, 28.12.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 662 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Поделение за товарни превози” – София към [фирма] срещу решение № 45/31.01.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 827/2010 г. на Врачанския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 255/27.09.2010 г. по гр. дело № 479/2010 г. на Мездренския районен съд, са уважени, предявени от В. П. Н. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ (последният е частично уважен).
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът В. П. Н. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа, че били налице основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, но в тази връзка не е посочено общо основание за касационно обжалване. Направен е такъв опит от страна на жалбоподателя, но той не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Вместо това, в изложението на първо място се сочи, че за да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, въззивният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ, тъй като ищецът е уволнен без да има съгласие на синдикален орган, при наличие на клауза в колективния трудов договор (К.), която изисква такова съгласие. В тази връзка се поддържа и се излагат съображения, че окръжният съд “пренебрегнал факта”, че даденият в случая писмен отказ на синдикалната организация не бил мотивиран и нямало доказателства за него да било взето по надлежен ред решение на компетентния синдикален орган; сочи се и че съгласно чл. 11 от К., недаването на мотивиран отговор от синдикален орган в десетдневен срок, се приравнявало на мълчаливо съгласие. Поддържа се, че в тази насока въззивното решение противоречало на решение от 13.05.2010 г. по гр. дело № 46250/2009 г. на Софийския районен съд (СРС), препис от което е представен. По повод хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, се сочи единствено, че “правилното решаване на въпроса относно същността на дадения отговор от синдикатите и наличието или липсата на съгласие на синдикалната организация в конкретния казус”, било от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; като се изтъква, че “отговорът на този въпрос” решава съдбата на предявения главен иск, а оттам – и на акцесорните искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, без да се обсъжда въпроса по същество.
Предвид указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, горното изложение на жалбоподателя не представлява изложение на общи основания за допускане на касационно обжалване, по смисъла чл. 280, ал. 1 от ГПК. В частта му, която се сочи да е посветена на хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, то представлява изложение на касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, а именно – за неправилност на обжалваното въззивното решение. Тези касационни основания, обаче не са предмет и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Това в случая се отнася и за частта от изложението на касатора, в която се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Там също няма ясно и точно формулиран конкретен правен въпрос, по който да се е произнесъл окръжният съд в обжалваното въззивно решение. Изложеното от жалбоподателя: “…същността на дадения отговор от синдикатите и наличието или липсата на съгласие на синдикалната организация…” – не представлява такава ясна, точна и конкретна формулировка на правен въпрос, който да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Освен това, в тази част на изложението се изтъква единствено значението на “въпроса” за конкретния казус, без да се излагат каквито и да било аргументи относно “същественото” му значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквато е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, предвид и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна, не са налице и никакви доказателства, соченото и представено (в незаверен препис) от жалбоподателя решение от 13.05.2010 г. по гр. дело № 46250/2009 г. на СРС, да е влязло в сила. Това, съгласно т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обуславя извод за липса в случая и на допълнителното основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Отделно от горното, в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 449/17.06.2010 г. по гр. дело № 113/2009 г. на ВКС, ІV-то гр. отд. е възприета тезата, че клаузите от К., въвеждащи допълнителни изисквания за мотивиране на предварителното съгласие на съответния синдикален орган и обвързването на това съгласие с определен срок – в отклонение от императивните разпоредби на чл. 333 от КТ, са нищожни в тези им части. Именно като такава – въвеждаща изисквания за мотивиране на изявлението на компетентния синдикален орган и за даването му в определен срок, се сочи клаузата на чл. 11 от К., на която се позовава в случая касаторът. Това негово становище е в разрез с практиката на ВКС, намерила израз в посоченото решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
От всичко гореизложено следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45/31.01.2011 г., постановено по гр. дело № 827/2010 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.