2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
гр. София, 17.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 622 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на В. М. К. срещу разпореждане (неточно сочено като резолюция) от 05.08.2011 г. по гр. дело № 373/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване на същата по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на разноски (депозит) за възнаграждение на вещи лица от тричленна експертиза.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 2, във. вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 279 от ГПК, срещу определенията и разпорежданията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Атакуваното разпореждане не прегражда хода на делото и не е от категорията определения, изрично посочени в закона, които подлежат на самостоятелно обжалване. В този смисъл са и т. 5 и 6 и мотивите към тях от тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Там (т. 5) изрично се приема, че преграждащо определение е това, с което се отказва освобождаване от държавна такса, но подобно разрешение не е дадено относно отказа за освобождаване от разноски по делото, и конкретно – разноски, необходими за събиране на доказателства. По своята същност, такъв съдебен акт, с който на страната се отказва освобождаване от внасяне на разноски, които са необходими за събирането на дадено доказателство, е равнозначен – при положение, че разноските не бъдат внесени от страната, на определението, с което изобщо не се допуска това доказателство или се отказва събирането му, макар то вече да е било допуснато. Тези определения обаче, съгласно посочените разпоредби, не подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба, а съгласно разпоредбите на чл. 266, ал. 3 и чл. 281, т. 3, предл. 2 от ГПК тяхната порочност може да бъде релевирана пред горната съдебна инстанция единствено и само при обжалването на съдебното решение по делото. Това още по-ясно е видно в конкретния случай, в който първият и основен довод в подадената частна жалба (предвид и уточнението й с молба с вх. № 24454/28.10.2011 г.) е този, че жалбоподателката не дължи заплащане на депозит (разноски), поради това, че е искала доизясняване на въпроси, на които вещите лица са отговорили незадоволително с вече изготвеното заключение, както и на такива, които са били допуснати като задача от съда, но на които вещите лица не са отговорили; респ. – за тези въпроси вече били определени възнаграждения за работата на вещите лица и не следвало да се определят отново.
Предвид горното, подадената частна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. М. К., подадена срещу разпореждането (неточно сочено като резолюция) от 05.08.2011 г. по гр. дело № 373/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на разноски (депозит) за възнаграждение на вещи лица от тричленна експертиза; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 622/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.