О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 03.02. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1286 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по м. (ПГМЕТ) – Плевен, подадена срещу тези части (съгласно изричното указание в жалбата) на решение № 245/13.05.2011 г. по въззивно гр. дело № 319/2011 г. на Плевенския окръжен съд, с които, при частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 293/18.02.2011 г. по гр. дело № 8705/2010 г. на Плевенския районен съд, като краен резултат са уважени предявените от А. Д. В. срещу касатора, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД-16-99/28.10.2010 г. на директора на ПГМЕТ-Плевен, и за осъждане на касатора да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер 4 427.28 лв., както и разноски по делото в размер 900 лв.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваните части от въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба – ищцата А. Д. В., в отговора си поддържа становище и съображения, че изложението на касатора не съдържа аргументи за допускане на касационното обжалване, а бланкетно посочване, че въззивното решение е неправилно; претендира и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция по делото.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК действително не е формулиран правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, касаторът е посочил, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен въпрос, както и по съществен процесуален въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулировка на такъв материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, обаче липсва в изложението на жалбоподателя. Вместо това, там се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, “поради необоснованост на фактите по делото”, както и поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила – “неизслушване на работодателя” по въпросите за подбора, въпреки направено искане с отговора на исковата молба и пред въззивната инстанция. Изтъква се и че са налице “общите” изисквания за допустимост на жалбата: интерес от обжалването, спазване на срока по чл. 283 от ГПК, “излагане на фактите и обстоятелствата, преценени от въззивния съд превратно”, приложени платежно нареждане за внесена държавна такса и адвокатско пълномощно.
Предвид задължителните указания по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това изложение на касатора не представлява изложение на общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Част от поддържаното в случая представлява касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на въззивното решение, които касационни основания, обаче не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на атакуваните части от въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от същото тълкувателно решение и мотивите към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, в случая – бланкетно посоченото такова по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата съдебна инстанция, а именно – сумата 400 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 245/13.05.2011 г. по въззивно гр. дело № 319/2011 г. на Плевенския окръжен съд – в частите му, с които са уважени предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и относно разноските;
ОСЪЖДА П. г.по м. – Плевен да заплати на А. Д. В. сумата 400 лв. (четиристотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.