2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София, 04.11. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 610 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК – по частна касационна жалба на Т. С. Т. срещу определение № 1072/14.06.2011 г., постановено по частно гр. дело № 1699/2011 г. на Софийския апелативен съд. С него е отменено разпореждането 02.03.2011 г. по гр. дело № 237/2006 г. на Софийския градски съд за издаване на изпълнителен лист по делото за осъждането на П. на Република България да заплати на частния жалбоподател обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ) в частта за разликата над 500 лв. до 2 000 лв.; и е обезсилен издадения на 10.03.2011 г. по делото изпълнителен лист в частта за тази разлика.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Въззивното определение, срещу което е подадена частната касационна жалба, е постановено по частно гражданско дело, по което цената на иска, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК – търсената сума (оценяемият интерес) в това частно въззивно производство, възлиза на 2 000 лв., а в настоящото частно касационно производство – на 1 500 лв., т.е. до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК – в сега действащата й редакция (след ДВ, бр. 100/2010 г.), решението, което би било постановено по иск с тази цена, не би подлежало на касационно обжалване. Този извод не се променя от обстоятелството, че в конкретния случай по делото вече е било постановено касационно решение по чл. 218а, ал. 1, б. “а” от ГПК от 1952 г. (отм.). От горното следва, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, атакуваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Т. С. Т. срещу определение № 1072/14.06.2011 г., постановено по частно гр. дело № 1699/2011 г. на Софийския апелативен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 610/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.