О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1410
София 04.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 421 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. А. Г. и А. С. Г. чрез адв.Ж. Х. от АК-Бургас против решение № VІ- 77/4.11.10г.по в.гр.дело № 1198/10г.на Окръжен съд – Бургас.С него е потвърдено решение от 28.05.10г. по гр.дело № 319/09г.на Районен съд-Поморие в частта,с която касаторите са осъдени да заплатят на А. А. Я. и Е. Г. Я. сумата 3000 евро,представляваща задатък,платен по нищожен предварителен договор за покупко-продажба,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 5.08.09г.до окончателното плащане.
За да обосноват допустимостта на касационното обжалване касаторите считат,че процесуалният въпрос – представляват ли ново доказателство по смисъла на чл.260 т.6 ГПК легализираните преводи,представени пред въззивната инстанция на вече приети от първоинстанционния съд доказателства,е от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В писмен отговор ответниците по касационната жалба молят да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че сключения на 24.09.08г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,съставен на български и на руски език,е нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД –липса на съгласие,тъй като в представения екземпляр на български език не е посочена продажната цена и следователно липсва уговорка относно тази цена.Приел е за недопустимо обсъждането на представеното пред въззивната инстанция заверено копие на легализиран превод на процесния договор по съображения,че същото няма характер на ново доказателство или нововъзникнало обстоятелство след подаване на жалбата,поради което се е преклудирала възможността за неговото представяне.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По въпроса за новите доказателства по смисъла на чл.260 т.6 ГПК има постановена практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 417 от 12.07.2010г.по гр.дело № 788/09г.на ІV г.о.,решение № 859 от 11.01.11г.по гр.дело № 1295/09г.на ІV г.о.,решеине № 893 от 29.12.10г.по гр.дело № 111/09г.на ІІІ г.о.,решение № 359 от 5.10.11г.по гр.дело № 1878/10г.на ІV г.о.В тях е прието,че видовете доказателства,които могат да се представят пред въззивната инстанция са три групи,като първата от тях включва доказателства,които страните не са могли да узнаят,посочат и представят до подаване на жалбата,съответно в срока за отговор.Досежно втората група е прието,че тя включва доказателства,които са нововъзникнали след подаване на жалбата,съответно след изтичането на срока за отговор,а третата група включва тези,които не са били допуснати от първоинстанциония съд поради допуснати от него процесуални нарушения,за които обаче въззивният съд не следи служебно.
При наличието на задължителна практика на ВКС по приложението на чл.260 т.6 ГПК и чл.266 ГПК не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на възивното решение.
Оплакването,че въззивният съд е следвало да задължи ищеца да представи легализиран превод или служебно да назначи експертиза съгласно чл.185 ГПК не е относимо към допустимостта на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,а е касационното основание по чл.281 т.3 ГПК и касае правилността на решението .
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № VІ- 77 от 4.11.10г.,постановено по в. гр.дело № 1198/10г.на Окръжен съд – Бургас по жалба на Т. А. Г. и А. С. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.