2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
гр. София, 13.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 536 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца-касатор А. Д. К. срещу разпореждане № 21/25.08.2011 г. на и.д. Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, с което е върната касационната жалба с вх. № 7291/08.08.2011 г. на частния жалбоподател срещу решение № 240/03.06.2011 г. по гр. дело № 359/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В частната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалвания акт.
Ответниците Д. И. Г. и Д. Д. Г., в отговора на частната жалба излагат становище и съображения за неоснователност на същата.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Частният жалбоподател е предявил срещу двамата ответници по делото иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо него на сключен между тях двамата, договор за дарение на 1/3 идеална част от поземлен имот, ведно с 1/3 идеална част от построените в него сгради. В исковата молба с вх. № 1432/12.05.2010 г., с която е предявен искът по делото, самият жалбоподател-ищец е посочил, съгласно чл. 70, ал. 1, изреч. 1 от ГПК, че цената на иска е 1 703.33 лв., като е представил и удостоверение с рег. № 11-00-158/11.05.2010 г. на [община], от което е видно, че данъчната оценка на целия процесен имот възлиза на сумата 5 110 лв., респ. – на 1/3 идеална част от него възлиза на сумата 1 703.33 лв. Именно това е и цената на предявения по делото иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, алт. 2, във вр. с т. 2, предл. 1 от ГПК. Върху същата е събрана и държавната такса по делото. Въпрос за цената на иска не е бил повдиган по реда и в преклузивния срок по чл. 70, ал. 1, изреч. 2 от ГПК. Поради това, процесуалната възможност за повдигането на този въпрос е била преклудирана за страните по делото с изтичането на този преклузивен срок – първото заседание за разглеждане на делото. От това следва и че доводите и доказателствените искания, изложени в частната жалба, са напълно неоснователни. След като цената на предявения по делото иск е 1 703.33 лв., т.е. до 5 000 лв., то съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1 от ГПК постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу това въззивно решение е процесуално недопустима, и правилно е върната като такава с обжалваното разпореждане. Ето защо, последното следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 21/25.08.2011 г. на и.д. Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, с което е върната касационната жалба с вх. № 7291/08.08.2011 г. на А. Д. К. срещу решение № 240/03.06.2011 г. по гр. дело № 359/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.