О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София 09.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1099 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от В. Д. Д. чрез адв.М. А. срещу решение № 372 от 8.03.11г.по в.гр.дело № 833/10г.на Софийски апелативен съд,ГК,1 състав в частта му,с която отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за разликата над сумата 2000 лв до 11 000 лв.В приложеното изложение жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с приложението на чл.52 ЗЗД,който е разрешаван противоречиво от съдилищата.Прилага съдебна практика.
Решението е обжалвано и от А. пр.-София в частта му,с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.Застъпено е становище,че въпросът как се прилага обществения критерий за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като частично е отменил първоинстанционното решение,е осъдил П. на РБ да заплати на В. Д. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство по сл.дело № 329/01г.,пр.пр.№1696/03г.на Б. за престъпление по чл.242 ал.4 вр.ал.1,б.”б”,пр.3,вр.чл.20 ал.3 и ал.4 НК,в размер на 2 000 лв,ведно със законната лихва,считано от 1.12.06г.до окончателното изплащане.Изложил е съображения,че с оглед критериите за справедливост тази сума е достатъчна да репарира доказаните вреди от неимуществен характер, търпяни от ищеца,поради което е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 11 000 лв.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид продължителността на периода,през който срещу ищеца е водено наказателно производство;тежестта на престъплението,в което е бил обвинен; обстоятелството,че по отношение на него не е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”;данните за изживяните от него стрес и напрежение от повдигнатото обвинение в простъпление;уронване на доброто име в обществото и др.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ППВС № 4/68г.и ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на отменения ГПК.Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл е решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД ,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика,даваща разрешение,че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2 т.2 ЗОДОВ по справедливост следва всяко обстоятелство да се преценява с оглед конкретния случай за да се постигне в най-пълна степен компенсиране на вредите.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 372 от 8.03.11г.,постановено по в. гр.дело № 833/10г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.