О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1298
С., 13.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 392 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К. и Н. Д. П. чрез адв.А. С. срещу решение № І- 97 от 27.10.10г.,постановено по в.гр.дело № 605/09г.на Окръжен съд – Бургас,с което е оставено в сила решение № 4 от 18.03.09г.по гр.дело № 662/07г.на Районен съд-Несебър.С него са отхвърлени исковете на касаторите с правно основание чл.403 ал.1 ГПК за осъждане на Община –Н. да им заплати сумата 7000 лв,частично от 130 000 лв,представляваща вреда от оскъпяване на строителството,причинена вследствие допуснато по искане на [община] обезпечение на иск по чл.108 ЗС чрез налагане на възбрана и спиране на строителството в парцел ІХ,кв.78 по плана на [населено място],сумата 2000 лв частично от общата претенция 64 000 лв пропуснати ползи ,както и сумата 2000 лв частично от 25 000 лв ,представляваща стойността на допълнителни разходи за укрепване на изкопа в спрения строеж.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Правят се и оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба [община] не заявява становище.
За да отхвърли исковете по чл.403 ал.1 ГПК въззивният съд е приел,че спирането на строителните работи в имота на ищците е настъпило след издадения от РДНСК административен акт ,а не е по повод допуснато обезпечение по заведения на основание чл.108 ЗС иск на [община].
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая посочения от касаторите въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по пътя на косвения съдебен контрол относно законосъобразността на заповед № 4 от 9.03.99г.на РДНСК-Б. не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,тъй като не е стоял за разглеждане въпросът за валидността на административния акт,а за обсъждане на законосъобразността му съществува забраната по чл.17 ал.2 ГПК.
Изложените аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд и за необоснованост на изводите му касаят правилността на въззивното решение и биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І- 97 от 15.11.10г.,постановено по в.гр.дело № 605/09г.на Окръжен съд –Бургас по жалба на Д. Н. К. и Н. Д. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.