О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 16.01. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 699 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 14.01.2011 г. по въззивно гр. дело № 9196/2010 г. на Софийския градски съд (СГС), с което, като е потвърдено решение № ІІ-71-73/25.05.2010 г. по гр. дело № 7559/2010 г. на Софийския районен съд, са уважени исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от К. Н. Д. срещу [фирма], чийто правоприемник е касаторът [фирма].
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът К. Н. Д. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
По повод на първото от тези основания, в изложението се поддържа, че било налице съществено противоречие между решенията по делото на първоинстанционния и на въззивния съд, като в тази връзка изложението на касатора не съдържа ясно и точно посочване на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, каквото е общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Поради това, непосочването от касатора на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Освен това, съгласно т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго, влязло в сила съдебно решение, постановено по същия правен въпрос. Поради това, не е налице противоречива практика на съдилищата, когато постановените в рамките на същото съдебно производство решения на първоинстанционния и на въззивния съд дават противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила.
В края на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, по повод соченото от него допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е налице сравнително ясна и точна формулировка на материалноправен въпрос – относно точните критерии за подбор, които трябва да се съблюдават при прилагането на чл. 329 от КТ. По този правен въпрос обаче въззивният съд не се е произнасял. За да уважи предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, СГС е приел, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, тъй като ответникът-работодател не е доказал в процеса съкращението в щата да е извършено от компетентния орган и по установения ред, да е довело до премахване именно на заеманата от ищеца длъжност, нито да е извършен подбор между всички лица, заемащи същата длъжност. Изрично е посочено в края на мотивите на въззивното решение и че при това положение, макар и ищецът да не въвежда в процеса спор досежно дадената му оценка, съответствието на нивото на изпълнение на трудовите му функции с очакваното, остава без правно значение. Следователно, посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос относно критериите за подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ, макар и поначало да е включен в предмета на спора по делото, не е бил разрешен с обжалваното въззивно решение, респ. правните изводи на въззивния съд не са обусловени от неговото разрешаване. Поради това, този правен въпрос в случая не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Освен това, по този правен въпрос е налице обилна съдебна практика, включително такава на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, като този въпрос се обсъжда и в ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Касаторът не излага доводи и съображения за необходимост от промяна или осъвременяване на тази съдебна практика, поради което не е налице и соченото от него допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
От гореизложеното следва, че в случая не са налице основания и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 14.01.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 9196/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.