2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
гр. София, 12.07. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 880 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 95/11.04.2011 г. по гр. дело № 124/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 100/22.12.2010 г. по гр. дело № 508/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 181, том 18, дело № 3949/17.06.2009 г. по описа на СлВп-Р., с който жалбоподателят продава на ищцата П. П. П. недвижим имот с предназначение апартамент с № 3/2 (подробно описан, ведно с принадлежностите му), като сключен в нарушение на закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В жалбата, предвид и уточнението й, се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответницата по касационната жалба – ищцата П. П. П. в отговора на жалбата поддържа становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване; претендира присъждане на направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е формулиран следният материалноправен въпрос: валидна ли е процесната разпоредителна сделка, при положение, че липсва одобрен инвестиционен проект за разделянето на апартамент № 4 на апартаменти с №№ 3/1 и 3/2, след като преустройството и разделянето не само е възможно, но е и вече извършено такова, и е изработен и представен цифров модел на жилището – има издадена схема на самостоятелен обект. По отношение на този материалноправен въпрос, като допълнително основание за касационно обжалване се сочи хипотезата на т. 2 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие с влязло в сила решение по гр. дело № 1173/2008 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 500/22.05.2009 г. по гр. дело № 652/2009 г. на ВКС, ІV-то гр. отд.; както и в противоречие с решение № 246/21.05.2009 г. по гр. дело № 982/2008 г. на ВКС, ІІ-ро гр. отд. Препис от последното е приложен към касационната жалба, като жалбоподателят не е представил препис от другото посочено от него решение на Варненския окръжен съд, като вместо това е представил препис от посоченото определение на ВКС.
За да прогласи нищожността на процесната разпоредителна сделка – договор за продажба, въззивният съд, възприемайки неоспореното в срока по чл. 200, ал. 3, изреч. 2 от ГПК заключение на съдебно-техническата експертиза, е приел, че процесният недвижим имот – апартамент с № 3/2, предмет на договора, не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище и не може да бъде обект на правна сделка, поради което процесният договор, като извършен в нарушение на чл. 202 от ЗУТ, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
От горното е видно, че макар посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос да е включен в предмета на спора по делото, то не той е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Това е така, защото решаващи в случая са изводите на въззивния съд, че процесният недвижим имот не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище и поради това той не може да бъде годен обект на разпоредителна правна сделка, а материалноправният въпрос, посочен от жалбоподателя, изхожда от обратната постановка, а именно, – че обособяването на процесния недвижим имот като самостоятелно жилище, освен, че фактически вече е извършено, но то е и „възможно”. С последното очевидно се има предвид наличие на съответствие именно със строително-техническите изисквания (правила и норми) за обособяването на самостоятелен жилищен имот. В случай като последния – ако имотът отговаряше на изискванията за самостоятелно жилище, разпоредителната сделка с него би била валидна. Именно това е прието и в посоченото и представено от жалбоподателя решение № 246/21.05.2009 г. по гр. дело № 982/2008 г. на ВКС, ІІ-ро гр. отд., но по това друго дело експертизата е установила, че процесният по него жилищен етаж е имал характеристиките на самостоятелно жилище. Обратно, – по настоящото дело, предвид установените с помощта на експертното заключение, съществени нарушения на изискванията на Нар. № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на ЗУТ, допуснати при разделянето на апартамент № 4 и обособяването от него на апартаментите с №№ 3/1 и 3/2, въззивният съд е приел за установено, че процесният апартамент с № 3/2 не представлява самостоятелно жилище, тъй като не отговаря на изискванията за това.
Предвид горното, формулираният от жалбоподателя материалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като този правен въпрос не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Не е налице и соченото противоречие между обжалваното въззивно решение и решение № 246/21.05.2009 г. по гр. дело № 982/2008 г. на ВКС, ІІ-ро гр. отд. Другото сочено от жалбоподателя решение по гр. дело № 1173/2008 г. на Варненския окръжен съд не е представено (в препис) като приложение към касационната жалба, а представеното (в препис) определение № 500/22.05.2009 г. по гр. дело № 652/2009 г. на ВКС, ІV-то гр. отд. не се включва в понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което също не е налице това сочено от жалбоподателя допълнително основание за допускане на касационно обжалване. В този смисъл са и т. 1-3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По горните съображения, в случая не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба, направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция, в размер 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението с № 95 от 11.04.2011 г., постановено по гр. дело № 124/2011 г. на Великотърновския апелативен съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. П. П. сумата 300 лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.