О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1574
София 14.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 687 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. С. Ц. чрез адв.П. С. от САК срещу решение от 17.01.11г.по в.гр.дело № 3003/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 2.07.09г.по гр.дело № 16909/07г.на Софийски районен съд,31 състав.С него е уважен иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и е развален сключения между Т. М. К. и Б. С. Ц. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,оформен с нот.акт № 80,том І,рег.№ 1214,н.д.№ 66/06г.на нотариус с рег.№ 014 в регистъра на НК.Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Прилага съдебна практика.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Т. К. чрез адв.В. А. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че приобретателят по алеаторния договор не е полагал уговорените от страните грижи в техния пълен обем и съдържание,поради което за прехвърлителя се е породило правото да го развали по силата на чл.87 ал.3 ЗЗД.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос от значение за изхода на спора е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК. Посоченият от касатора въпрос за обема на дължимите грижи по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е разрешен в противоречие,а в съответствие с приложените съдебни решения.В тях е прието,че обемът на дължимите грижи за издръжка се определя от конкретните нужди на прехвърлителя.В случая такава преценка е извършена от въззивния съд.Неправилната преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това налице ли е неизпълнение на задълженията от страна на ответниците по алеаторния договор, може да доведе до опорочаване на фактическите му изводи,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По поставения въпрос практиката на съдилищата е уеднаквена с решение № 863 от 28.12.10г.по гр.дело № 1534/09г.на ВКС,ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че специфичността на съдържанието на задължението за гледане,подчинено на нравствено етични изисквания,следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката за всеки отделен случай ; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам.Издръжката,ако не е уговорено нещо различно,се дължи винаги в пълния й обем,независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка – дължимата издръжка не се подчинява на правилата на издръжка,уредени в Семейния кодекс,тъй като се касае за договорно задължение,неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора.Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници,поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност за предостави обещаното по договора.Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка,било в натура ,било в пари,не освобождава длъжника от отговорност.Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това,той се поставя в забава,което освобождава длъжника от забава,но не и от задължението за изпълнение.
В заключение настоящият състав приема,че не е налице твърдяното противоречиво разрешаване на поставения от касатора въпрос,тъй като обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика на ВКС.
Разноски не се присъждат на ответника по касационната жалба,тъй като няма доказателства такива да са направени пред настоящата инстанция.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 17.01.11г., постановено по гр.дело № 3003/10г.на Софийски градски съд по жалба на Б. С. Ц..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.