2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1445
гр. София, 17.11. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 412 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Д. срещу решение от 15.07.2010 г. по въззивно гр. дело № 9513/2009 г. на Софийския градски съд (СГС), с което, след постановена отмяна на първоинстанционното решение от 22.04.2009 г. по гр. дело № 2762/2004 г. на Софийския районен съд, е обезсилено на основание чл. 297, ал. 2 от ГПК (отм.), по иск на С. Б. Г. срещу жалбоподателката, решение № 605/08 от 16.06.2008 г. по гр. дело № 2052/2007 г. на ВКС, ІV-то гр. отд.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба С. Б. Г. в отговора на жалбата поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване; претендира присъждане на направените разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е формулиран следният процесуалноправен въпрос: „дали когато връщането на делото в съдебната канцелария е станало след изтичане на законния срок, поради което страната не е могла да се снабди с необходимите удостоверения, са налице обективните и субективни изисквания на чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на срока”. По отношение на този процесуалноправен въпрос, като допълнително основание за касационно обжалване се сочи хипотезата на т. 3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В тази връзка се поддържа се, че “такъв казус, като настоящия, не е поставян и разглеждан” от ВКС и “следователно отговорът ще обогати правораздаването, което е от голямо значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”, като се сочи и че това ще бъде в изпълнение на задължението на ВКС по силата на чл. 124 от Конституцията.
За да постанови, на основание чл. 297, ал. 2 от ГПК (отм.), обезсилването на решение № 605/08 от 16.06.2008 г. на ВКС, въззивният съд е приел, че то е влязло в сила на датата на постановяването му 16.06.2008 г., от която дата за жалбоподателката е започнал да тече двуседмичният срок по чл. 297, ал. 1 от ГПК (отм.) за заплащане на продавача Г. на остатъка от цената от 33 000 E.. Срокът е изтекъл на 30.06.2008 г., като съдържанието на решението жалбоподателката е узнала, чрез пълномощника си, на 24.06.2008 г., т.е. преди изтичане на срока. Въззивният съд е приел също, че жалбоподателката не е представила доказателства за извършено плащане, както в рамките на срока, така и след изтичанетото му. В тази връзка СГС е приел и че не са извинителни причини за неплащането в срок, изтъкваните от жалбоподателката обстоятелства: късното връщане на делото в архива на ВКС и в първоинстанционния съд; незнанието от нейна страна на банковата сметка на кредитора; необходимостта от плащане на дължимите разноски и данък за прехвърлянето на собствеността и другите публични задължения на Г., за което е била необходима данъчна оценка и допълнително съдействие от съда; възможността за извършване на прихващане с тези суми. С оглед на това, въззивният съд е намерил, че неизпълнението от страна на жалбоподателката не се дължи на причина, която не може да й се вмени във вина, както и че тя е пропуснала срока за изпълнение, посочен в съдебното решение на ВКС.
От горното е видно, че въззивният съд не се е произнесъл по посочения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос и той не е обусловил правните му изводи по делото; като СГС изобщо не се е произнасял по искане на жалбоподателката за възстановяване на срок по реда на чл. 37 и чл. 39 от ГПК (отм.) (чл. 64-67 от ГПК). Такова произнасяне поначало би било и процесуално недопустимо, тъй като, макар и намираща се в процесуалния закон, разпоредбата на чл. 297, ал. 1, изреч. 2 от ГПК (отм.) (чл. 362, ал. 1, изреч. 2 от ГПК) е от материалноправен характер (в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 340/27.07.2010 г. по гр. дело № 1088/2009 г. на ВКС, ІV-то гр. отд.), респ. установеният с тази разпоредба двуседмичен срок за изпълнение на облигационното договорно (материалноправно) задължение на ищеца, също няма процесуален характер и не подлежи на възстановяване по реда на чл. 37 и чл. 39 от ГПК (отм.) (чл. 64-67 от ГПК). Именно поради това, подадената от жалбоподателката такава молба с вх. № 34069/07.07.2008 г., с разпореждане от 15.09.2008 г. на ВКС е изпратена на първоинстанционния съд за разглеждането й в рамките на производството по чл. 297, ал. 2 от ГПК (отм.), като съдържаща възражения и доводи за пропущане на срока по причини, които не могат да се вменят във вина на длъжника по смисъла на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД; както тази молба е и била разгледана от въззивния съд. Ето защо, по делото изобщо не стои за разрешаване и не е решаван от въззивния съд, формулираният от касатора процесуалноправен въпрос относно наличието или не в случая на “обективните и субективни изисквания на чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на срока”.
Предвид горното, формулираният от страна на жалбоподателката процесуалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като този правен въпрос не е от значение за правния спор по делото и разрешаването на този въпрос не е обусловило решаващите правни изводи на въззивния съд. При това положение няма основание да се изследва и соченото от жалбоподателя, във връзка с този правен въпрос, допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
По горните съображения, в случая няма основание и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от изхода на делото, на ответника по касационната жалба не се следват претендираните от него разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция по делото, тъй като не се установява той да е направил такива разноски, като не е представил и списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.07.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 9513/2009 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.