2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1446
гр. София, 17.11. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 448 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. В. срещу решение № 1421/24.11.2010 г. по въззивно гр. дело № 1323/2010 г. на Варненския окръжен съд, – в частта му относно предоставянето упражняването на родителските права по отношение на детето Й. В. В. на майката Д. А. В. и относно издръжката на това дете.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваната част от въззивното решение.
Ответницата Д. А. В. в отговора на касационната жалба поддържа становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като се изтъква, че изложението на жалбоподателя не съдържа посочване на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
В изложението на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване действително не е посочено общо основание за допускане на обжалването – материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Сочи се разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но в тази връзка в изложението единствено са преповторени и доразвити твърдения относно фактите по делото и оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Предвид задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване, а може да представлява касационно основание за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. То обаче не е предмет и не може да бъде обсъждано в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. То би подлежало на обсъждане от касационната съдебна инстанция едва и само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1421/24.11.2010 г. по въззивно гр. дело № 1323/2010 г. на Варненския окръжен съд, – в атакуваната му част с касационната жалба на В. Й. В. – относно предоставянето упражняването на родителските права по отношение на детето Й. В. В. на майката Д. А. В. и относно издръжката на това дете.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.