6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1462
гр. София, 21.11. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 422 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. М. срещу решение № 1000/20.12.2010 г., постановено по гр. дело № 533/2007 г. на Софийския апелативен съд. С него е обезсилено решение от 21.12.2006 г. по гр. дело № 757/2004 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. П. и Р. М. срещу жалбоподателката и Р. В. А. иск по чл. 76 от ЗН; и е оставено в сила решението на СГС в останалата част. С последното са отхвърлени исковете между същите страни по чл. 31 и чл. 26 от ЗЗД за недействителност на договор за издръжка и гледане, материализиран в нотариален акт № 65, н.д. № 57/02 по описа на нотариус С. М., сключен между Н. В. Д. и жалбоподателката, по чиято сила първият прехвърля на втората правото на собственост върху ? идеална част от двуетажна масивна къща (индивидуализирана в нотариалния акт) срещу задължението на жалбоподателката, както до момента, така и занапред да полага грижи, обгръща с внимание и предоставя издръжка на Н. Д., като при необходимост му предоставя специализирана медицинска помощ, задоволява всичките му нужди и въобще му осигурява един нормален и спокоен живот; както и е уважен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД между същите страни, като е развален, поради виновно неизпълнение, същият алеаторен договор.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В нея се поддържат оплаквания за неправилност и за недопустимост на въззивното решение. Другият ответник по предявените по делото искове – Р. В. А. заявява, че се присъединява към касационната жалба на съпругата си.
Ответниците по касационната жалба – ищците С. П. Ф. (процесуален правоприемник на починалата в течение на въззивното производство първоначална ищца Ж. П.) и Р. М. (с български имена А. В. Д.) в отговора на касационната жалба излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в самата касационна жалба (раздел І от нея), на първо място се поддържа, че били налице условията по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка се изтъкват оплакванията за процесуална недопустимост на въззивното решение. Поддържа се, че делото било гледано от въззивния съд, без да са конституирани и призовани наследниците на А. Д. (Р. М.). С молба от 09.11.2010 г. жалбоподателката уведомила съда, че този ищец бил починал, а с молба от 27.05.2010 г. жалбоподателката поискала съдът да изиска удостоверение за наследници на другата починала ищца Ж. П.. Апелативният съд обаче отказал да изиска смъртен акт и удостоверение за наследници на А. Д. (Р. М.), както и удостоверение за наследници на Ж. П., за смъртта на която бил представен смъртен акт в нарушение на чл. 7 от ГПК. Поддържа се и че в този смисъл обжалваното решение противоречало на т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдебното решение би било процесуално недопустимо, ако то е постановено по отношение на страна по делото, която е починала към момента на приключване на съдебното дирене, респ. на устните състезания пред съответната съдебна инстанция (аргум. от чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, респ. чл. 182, ал. 2, изреч. 2 от ГПК от 1952 г. (отм.), по реда на който е постановено въззивното решение в случая), т.е. без да са били конституирани на нейно място нейните наследници и процесуални правоприемници. В случая, обаче, са налице единствено голословни твърдения на жалбоподателката относно това, че ищецът А. Д. (Р. М.), с постоянно местопребиваване в чужбина (К.), бил починал. В тази насока не са представени, нито са посочени за събиране конкретни доказателства – конкретен акт за смърт или конкретно удостоверение за наследници, друг официален или пък дори частен документ, в който да се сочи смъртта на това лице. Жалбоподателката не сочи и дата (дори приблизителна) или вероятен период от време, през който да е настъпила смъртта на този ищец. Не са посочени дори обстоятелства, които да представляват индиции за твърдяната смърт на този ищец и да правят поне вероятни твърденията за това на жалбоподателкта. Напротив – двамата адвокати-пълномощници по делото на ищеца А. Д. (Р. М.) категорично възразяват срещу тези твърдения на жалбоподателката и поддържат, че техният доверител е жив. В тази връзка следва да се има предвид и че ако този ищец действително би бил починал, то неговите наследници най-вече биха имали интерес да бъдат конституирани по делото и да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на въззивното решение – с оглед постановеното с него разваляне на процесния алеаторен договор. Обстоятелството, че ищцата С. Ф. е дъщеря и наследница на починалата на 27.12.2008 г. първоначална ищца Ж. П., е посочено за първи път по делото от самата жалбоподателка – с нейна молба от 16.04.2010 г. (в която се сочи и че починалата ищца е нейна сестра). Също с молба на жалбоподателката от 05.05.2010 г. са посочени и представени и доказателства в тази насока – смъртен акт с апостил от властите в И., С., удостоверяващ смъртта на Ж. П.; както и декларация от С. Ф., че е дъщеря и единствен наследник на Ж. П., с апостил от властите във В., С.. Впоследствие това е удостоверено и с представеното по делото удостоверение за раждане на С. Ф., също издадено и с апостил от властите в И., С.. Едва впоследствие жалбоподателката оспорва пред въззивния съд тези (включително представени от нея самата) документи, като от друга страна няма ясно заявено оспорване на качеството “наследник” на ищцата С. Ф., нито пък жалбоподателката твърди по делото, починалата ищца Ж. П. да има други наследници, които да е следвало да бъдат конституирани на нейно място. В обобщение – при липса на каквито и да било посочени доказателства и дори индиции за твърдяната от жалбоподателката смърт на ищеца А. Д. (Р. М.), и при липса дори и на твърдения за наличие и на други наследници на починалата ищца Ж. П. – освен конституираната на нейно място ищца С. Ф., настоящият състав на ВКС не може да направи достатъчно обоснован извод за вероятна процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, което би било основание за допускане на касационното обжалване, съгласно сочената от жалбоподателката т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Във връзка с последното следва да се отбележи, че в него се разглеждат въпроси, свързани единствено с производството по чл. 288 от ГПК за селектиране на касационните жалби. Такива въпроси очевидно не са били предмет на разрешаване и не са разрешавани с обжалваното въззивно решение (нито жалбоподателката сочи такъв въпрос), поради което въззивното решение не би и могло да бъде в противоречие с което и да е от разрешенията, дадени с това тъкувателно решение.
Също във връзка със сочената от нея хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, жалбоподателката поддържа, че въззивното решение противоречало на постановление № 3/29.03.1973 г. на Пленума на Върховния съд. Това сочено противоречие не се свързва с твърдяната процесуална недопустимост на въззивното решение, а в тази връзка се излагат твърдения, доводи и оплаквания за необоснованост на извода на въззивния съд, че не е налице незначително неизпълнение на процесния алеаторен договор от страна на жалбоподателката по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Същите съображения се сочат и във връзка с твърдяното от жалбоподателката противоречие между въззивното решение и решение № 999/24.10.1995 г. по гр. дело № 737/1995 г. на ВС, ІІ-ро гр. отд. – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, която също се сочи от жалбоподателката като основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени със сочената и от страна на жалбоподателката т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тези съображения и оплаквания не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Те могат да представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Същите, обаче не са предмет и не могат да се обсъждат в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако би се допуснало касационно обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Също съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, в случая – по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
На следващо място, в изложението на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в касационната й жалба, се сочи, че били налице и условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – “евентуално постановеното решение на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. В тази връзка в изложението са формулирани следните два правни въпроса: 1) “когато страна по висящо гражданско дело заяви, че ищецът е починал, но е в обективна невъзможност да представи удостоверение за наследници, тъй като е чужд гражданин и живее в чужбина, следва ли съдът съобразно чл. 7 от ГПК да направи необходимото за снабдяване с такъв документ, при положение, че страната изрично и неколкократно е поискала това”; и 2) “допустимо ли е българският съд да определя наследник на страна по висящо дело, въз основа на оспорена от другата страна декларация и оспорено пълномощно, без да е приложен официален документ, издаден от компетентен орган”.
Тези два въпроса – така, както са формулирани от страна на жалбоподателката, не са стояли за разрешаване в този им вид от въззивния съд, респ. не са обуславящи неговите решаващи крайни изводи в обжалваното въззивно решение, поради което и не представляват общи основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, предвид и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид приетото и по-горе, при липса на каквито и да било доказателства или дори на индиции за твърдяната от жалбоподателката смърт на ищеца А. Д. (Р. М.), пред въззивния съд изобщо не е стоял въпросът за конституирането на “наследниците” на този ищец, като страни по делото, респ. не е стоял и въпросът за събирането като доказателство по делото на соченото в първия въпрос на жалбоподателката “удостоверение за наследници” на този ищец. Този първи правен въпрос не е стоял пред въззивния съд и по отношение на починалата първоначална ищца Ж. П., на чието място е конституирана по делото нейната дъщеря и наследница – ищцата С. Ф., която е посочена на съда като такава от самата жалбоподателка, като последната дори и не твърди по делото, починалата ищца да има и други наследници, както също беше посочено и по-горе. Във връзка с втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателката, освен вече изложеното, следва да се отбележи и че не съдът, а законът определя кръга от наследници – според наличието и степента на родство, или на брак с наследодателя, или на оставено от последния завещание. В случая, както беше посочено, родствената връзка “майка-дъщеря” между починалата ищца Ж. П. и конституираната на нейно място ищца С. Ф. е удостоверена по делото, не единствено с представените от самата жалбоподателка и оспорени от нея впоследствие – декларация от С. Ф. с апостил от властите във В., С., и “…пълномощно, без да е приложен официален документ, издаден от компетентен орган”, – каквато е постановката на втория правен въпрос; а тази родствена връзка е доказана и с представянето по делото именно на такъв “официален документ, издаден от компетентен орган”, какъвто е посоченото и по-горе удостоверение за раждане на С. Ф., издадено и с апостил от властите в И., С..
Също във връзка със сочената хипотеза на т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, от страна на жалбоподателката е направен опит за формулиране и на трети правен въпрос – във връзка със събирането и обсъждането от въззивния съд, като доказателства по съществото на спора, на актове на разследващите полицейски органи и на експертиза по досъдебно наказателно производство. Ясна и точна формулировка на такъв правен въпрос, обаче не е налице, поради което и тук изцяло важи изложеното по-горе относно липсата в такъв случай на общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, предвид и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от горното, задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване (в този смисъл – и мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, простото посочване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и възпроизвеждането на текста й в изложението на касатора, както е това в случая, сами по себе си – без изложена каквато и да била аргументация в тази насока, не са достатъчни, за да се приеме, че касаторът е обосновал наличие на визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационно обжалване – посочените от него правни въпроси действително да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По изложените съображения, в случая няма основание и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение – в сочените от жалбоподателката хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1000/20.12.2010 г., постановено по гр. дело № 533/2007 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.