3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1206
гр. София, 26.09. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1166 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Т. И. А., Р. В. С. и Л. И. А. срещу въззивното решение от 24.02.2011 г. по гр. дело № 505/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд. С него, първоинстанционното решение от 23.05.2008 г. по гр. дело № 1811/2007 г. на Кюстендилския районен съд е отменено в частта, с която на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 170 от ЗЗД е признато за установено по отношение на ответниците Л. А. Т., К. В. Т., Г. Л. Т., К. К. С. и [фирма], че е недействително учредяването на законна ипотека в полза на [фирма] с акт № 78, том І, рег. № 2596/22.06.2007 г. по описа на съдията по вписванията в [населено място], върху сутеренния етаж – до размер 1/2 идеална част, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, построена в УПИ ХІ-1771 в кв. 368 по плана на [населено място]. Вместо това въззивният съд е постановил ново решение по същество, с което е признал за установено, на основание чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 470 от ГПК (отм.), по отношение на ответниците Л. А. Т., К. В. Т., Г. Л. Т., К. К. С. и [фирма], че вписването на законната ипотека под № 78, том І, рег. № 2596/22.06.2007 г. по описа на съдията по вписванията в [населено място] в полза на [фирма] е нищожно поради противоречие със закона, по отношение на 1/2 идеална част от сутеренния етаж, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, построена в УПИ ХІ-1771 в кв. 368 по плана на [населено място]. С въззивното решение, посоченото първоинстанционно решение е обезсилено в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците Л. А. Т., К. В. Т., Г. Л. Т., К. К. С. и [фирма], че е недействително учредяването на същата законна ипотека, – над посочения по-горе размер от 1/2 идеална част, като е прекратено производството по делото в същата част, образувано по предявения от трите жалбоподателки срещу посочените петима ответници, иск по чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 470 от ГПК (отм.).
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като се излагат съображения в тази насока. Наред с това се поддържа оплакване и се навеждат доводи за недопустимост на въззивното решение, а именно, – че то е постановено по иск за прогласяване нищожност на вписването на законната ипотека, вместо по иск за прогласяване нищожност на учредяването на законната ипотека. В тази връзка се сочи, че въззивният съд незаконосъобразно приел, че се касае за погрешно дадена от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, като въззивният съд се концентрирал и се произнесъл единствено и само относно вписването на ипотеката в охранителното производство, без да съобразил направеното с исковата молба искане, както и преценката на фактите по делото – за нищожност на учредяването на процесната законна ипотека.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В писменото изложение на жалбоподателките по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като правните въпроси, по които се твърди да се е произнесъл въззивният съд, са формулирани в шест пункта; част от тези въпроси са свързани с горните доводи, които касаят процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба Л. А. Т., К. В. Т., Г. Л. Т., К. К. С. и [фирма] не са подали отговори.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя. В случая, в исковата си молба, предвид и уточнението й пред първоинстанционния съд, касаторите-ищци са поддържали и са искали от съда да прогласи нищожност процесната законна ипотека, като учредена от несобственик на имота. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е дал неточна правна квалификация на предявения иск – чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 170 от ЗЗД, както и че искът е с правна квалификация по чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 470 от ГПК (отм.) и, че е такъв за прогласяване нищожност на вписването на процесната законна ипотека, като самостоятелно нотариално действие по чл. 465 от ГПК (отм.), поради противоречие със закона. Приел е също, че тъй като ищците се легитимират по делото като собственици само на 1/2 идеална част от ипотекирания имот, то по отношение останалата 1/2 идеална част за тях липсва правен интерес от визирания установителен иск.
Предвид гореизложеното, тъй като е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо – като постановено по непредявен иск, и тъй като преценката за неговата валидност и допустимост следва да се извърши с решението на касационната съдебна инстанция, то касационното обжалване следва да се допусне.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.02.2011 г., постановено по гр. дело № 505/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд;
УКАЗВА на Т. И. А., Р. В. С. и Л. И. А. в 1-седмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 120 лв.; в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.