О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София, 05.01. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 631 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд “З.” срещу решение от 08.02.2011 г. по въззивно гр. дело № 10671/2010 г. на Софийския градски съд (СГС), с което, като е потвърдено решение № 140/03.08.2010 г. по гр. дело № 1623/2010 г. на Софийския районен съд, предявените от А. М. Н. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, са уважени (последният иск – частично).
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът А. М. Н. в отговора на жалбата поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като изтъква, че повдигнатите от касатора два правни въпроса не са били спорни по делото и не са от значение за изхода му, тъй като не са обусловили крайното решение и правната воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са формулиран следните два правни въпроса: 1) „подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да определя по-високи от установените от него (работодателя) изисквания за заемане на определена длъжност?”; и 2) “в нарушение на закона ли е въвеждането на такива по-високи изисквания?”. По отношение и на двата въпроса, като допълнителни основания за касационно обжалване, се сочат хипотезите на т. 1 и т. 2 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В тази връзка се поддържа се, че двата въпроса били разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и били решавани противоречиво от съдилищата , като са посочени и представени (в преписи) конкретни съдебни актове.
За да уважи предявените по делото искове за защита срещу незаконосъобразно уволнение, въззивният съд, след анализ и съпоставка на основанията за уволнение по т. 5, т. 6 и т. 11 на чл. 328, ал. 1 от КТ, е приел, че в процесната заповед за уволнението на ищеца не са посочени никакви фактически предпоставки и основания, освен формалното позоваване на текстовете на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, т.е. – че заповедта е немотивирана.
От горното е видно, че въззивният съд изобщо не е обсъждал и не се е произнасял по посочените от жалбоподателя два правни въпроса, като те не са и били повдигани от страните по делото. След като не са били разрешавани от въззивния съд и не са обусловили правните му изводи по делото, формулираните от страна на жалбоподателя правни въпроси не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. При това положение няма основание да се изследват и сочените от жалбоподателя допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Ето защо, в случая няма основание и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 10671/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.