О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 18.01. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 675 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. И. срещу определение № 9248/17.06.2011 г. по частно гр. дело № 5607/2011 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу определение от 29.03.2011 г. по гр. дело № 1276/2009 г. на Софийския районен съд. С последното е върната насрещната искова молба на жалбоподателката, в частта й за прогласяване нищожност на брака, сключен между страните на 17.08.2003 г.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплакване и подробни съображения за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателката на основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в частната й жалба, се съдържат ясни и точни формулировки на следните три правни въпроса: 1) “какъв е повторно сключеният брак между лица, които помежду си вече са в брак, без първият сключен между тях брак да е прекратен, – нищожен или унищожаем, съществуващ или несъществуващ”; 2) “какви биха били правните последици от унищожаването на втория по време брак, спрямо правните последици на решение за прекратяване на първия брак поради развод”; 3) “решението на кой съд относно издръжката на детето и личните отношения с детето ще се прилага, ако вторият по време брак бъде унижощен, а първият по време – разтрогнат поради развод, като се има предвид, че двете решения – за развод и съответно – за унищожаване на брака, ще са постановени от различни съдилища – в И. и в България”. По отношение и на трите правни въпроса, сочени като общи основания за допускане на касационното обжалване, се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – те да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се излагат и аргументи в тази насока.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че предявеният от жалбоподателката насрещен иск за нищожност на сключения между страните граждански брак в Република България на 17.08.2003 г., се основава на обстоятелството, че между същите страни преди това вече е имало сключен брак в И., което не се оспорва от първоначалния ищец, който е предявил иск за развод. При извършен кратък преглед на законоустановените основания за унищожаване на брака, на възприетите от правната доктрина и от съдебната практика основания за нищожност на брака, както и на регламентираните в закона, иск за унищожаване на брака и установителен иск за несъществуването на брак, въззивният съд е приел, че в нито един нормативен акт не е налице предвидена от законодателя възможност за прогласяване на нищожност на брак, поради сключен преди това друг брак между същите страни, като са неприложими и основанията за нищожност на правните сделки по чл. 26 от ЗЗД. В заключение СГС е приел, че поради липса на право на иск, предявеният такъв от жалбоподателката е недопустим, което има за последица връщане на подадената от нея насрещна искова молба.
От горното е очевидно, че въззивният съд по никакъв начин не е обсъждал и не се е произнасял по втоия и третия правни въпроси, посочени от частната жалбоподателка. Поради това те очевидно не представляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд.
Макар, както беше посочено, въззивният съд да е направил кратък преглед на основанията за унищожаване и за нищожност на брака, както и на исковете, с които тези основания могат да бъдат заявени пред съда, като е приел, че законът не дава възможност за предявяване на иск за нищожност на брака на соченото от частната жалбоподателка основание, СГС с това не дал отговор, т.е. не се е произнесъл и не е разрешил, и първия посочен от жалбоподателката – изцяло материалноправен въпрос. Именно предвид неговия материалноправен характер, този въпрос и обективно не би могъл да бъде обуславящ крайния извод на съда относно процесуалната недопустимост на предявения от жалбоподателката насрещен “иск за нищожност” на брака между страните. Този извод на въззивния съд е и единствено възможният в случая, като той ясно и еднозначно следва от действащото законодателство. Последното не регламентира иск за нищожност на брака, за разлика от уредбата на нищожността на договорите, и изобщо – на правните сделки; като нищожността на брака (основанията, за която също не са установени в закона, но са изведени от правната доктрина и съдебната практика) може да бъде релевирана пред съда единствено чрез изрично предвидения в чл. 318 – in fine от ГПК, отрицателен установителен иск за несъществуване на брак между страните, или чрез възражение (например – при предявен иск за развод, по какъвто е образувано първоинстанционното производство и в случая). Именно като такъв отрицателен установителен иск по чл. 318 – in fine от ГПК следва да се квалифицира и предявеният от жалбоподателката насрещен иск. Страните по делото, обаче не спорят, че са сключили брак най-напред в И., а след това и в България (т.е. не спорят, че са били осъществени съответните фактически състави по бракосъчетаването им, установени съответно в испанското и в българското законодателство), като не спорят и че между тях е възникнало и съществува брачно правоотношение. Поради това, за жалбоподателката не е налице правен интерес от предявения от нея, като насрещен, отрицателен установителен иск по чл. 318 – in fine от ГПК за несъществуване на брак между страните по делото, поради което искът й е процесуално недопустим. Спорните между страните въпроси, в действителност са не относно валидността на брака им и съществуването на брачното правоотношение между тях, а относно датата и мястото на сключването на брака им (на възникването на брачното правоотношение между тях). Тези спорни въпроси следва да се разрешат в рамките на спора по предявения конститутивен иск за развод (в евентуалното въззивно производство по делото, доколкото първоинстанционният съд вече е постановил решението си по делото, но няма данни то да е влязло в сила) и при приложение на съответните правни норми, действали във времето, с оглед мястото на бракосъчетанието и гражданството на страните по делото (чл. 129-143 от СК от 1985 г. (отм.), чл. 75-88 от КМЧП, чл. 69-72 от ЗГР и пр.). По тези съображения, и първият посочен от жалбоподателката правен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд, като по отношение на него не е налице и соченото от жалбоподателката допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, касационното обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 9248/17.06.2011 г., постановено по частно гр. дело № 5607/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.