ЗДДС, чл.7,ЗДДС, чл.14,ЗДДС, чл.20,ЗДДС, чл.28,ЗДДС, чл.53

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № ……/ 22.01.2013г. в Дирекция «ОДОП»-
са поставени въпроси за продажба на стоки – чоропогащи, чорапи и бельо, чрез международни и български интернет сайтове за електронна търговия на клиенти от други държави – дистанционни продажби.
Тъй като в запитването са посочени 8 хипотетични казуси с по 3 разновидности, в които фактическата обстановка не е изяснена /не е уточнено къде се намира стоката, от къде започва и къде приключва транспорта, както и условията на доставката/, а писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, изразяваме следното принципно становище:
Следва да се има предвид, че дистанционните продажби представляват специален режим на облагане на доставките на стоки от регистрирани лица в рамките на Общността към нерегистрирани лица в рамките на Общността.
Продажбата на стока на данъчно незадължено лице би попаднала в хипотезата на чл.14 от ЗДДС при едновременно изпълнение на няколко условия:
1. стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от
територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка,
различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
-не са нови превозни средства, или
-не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
-не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Важно за облагането с ДДС на доставките при условията на дистанционна продажба на стоки е определянето на мястото на изпълнение на доставката. В тази връзка в чл. 20, ал.1 от ЗДДС се регламентира, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато:
1.доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2.извършените от доставчика дистанционни продажби за лица на територията на
друга държава членка не надвишават определения за държавата членка праг.
От момента, в който лицето достигне прага в другата държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на България, респективно за тази доставка ще се начислява данък по ставката в тази друга държава членка.
До момента, до който мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната, облагането се извършва чрез прилагане на данъчната ставка по чл.66, ал. 1 от ЗДДС – 20 на сто.
Декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажби се извършва по общия ред на закона.
При положение, че дружеството достигне прага за регистрация в друга държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на РБългария, респективно за тази доставка ще се начислява данък по ставката в тази друга държава членка.
Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, дружеството като доставчик е длъжно да издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
По смисъла на чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС, фактура може да не се издаваза доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДДС, за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
При продажба на стоки на физически лица от България ще са приложими разпоредбите на чл.12, ал.1 от ЗДДС. Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 , когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. За такива доставки следва да приложите ставката от 20 % съгласно чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.
При продажба на стоки на лица извън Европейския съюз следва да се съобразят разпоредбите на чл.28 от ЗДДС и чл.21 от ППЗДДС. По смисъла на чл. 28, т.1 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Документирането на тези доставки е регламентирано в чл.21 от ППЗДДС, а именно: когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1.митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2.фактура за доставката;
3.документ за превоза на тези стоки.
Съгласно разпоредбите на чл.115 от ЗДДС,
В случай, че клиент върне стоката и доставката се развали, следва да се съобразите с разпоредбите на чл.115 от ЗДДС. При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.  Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство.
В случай, че клиент на дружеството е лице, регистрирано по ДДС в друга държава членка, следва да се прецени дали са изпълнени изискванията на ЗДДС във връзка с вътреобщностна доставка, както и налице ли са документите за доказването и съгласно ППЗДДС. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностните доставки по чл. 7 са облагаеми с нулева ставка на данъка.

Scroll to Top