2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр. София, 10.06. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 336 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 309, ал. 1, изреч. 2 от ГПК.
Образувано е по молби с вх. №№ 5184/03.06.2011 г. и 5423/09.06.2011 г. на Столична община (СО). В тях се сочи, че с молба с вх. № 48489/31.05.2011 г. молителят е поискал отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, на влязлото в сила решение с № 2818 от 09.05.2011 г., постановено по ч.гр. дело № 5358/2011 г. на Софийския градски съд (СГС), ВО, ІV-ти с-в. Със същото молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата 150 000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, за което [фирма] се е снабдило с изпълнителен лист и по образувано по него изпълнително дело, частен съдебен изпълнител (ЧСИ) И. Ч. е наложил запор върху 16417 броя безналични акции на молителя в [фирма] – за събиране на сумата 164 168 лв., от които: 150 000 лв. – присъдените по ч.гр. дело № 5358/2011 г., 7 808.64 лв. – такси по изпълнението и 6 360 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Молителят моли ВКС да спре изпълнението на решението с № 2818 от 09.05.2011 г., постановено по ч.гр. дело № 5358/2011 г. на СГС, ВО, ІV-ти с-в, като предвид изложенията в обстоятелствените части на двете молби, искането за спиране се отнася само за частта за разноските на това решение, с която молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата 150 000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
С молба с вх. № 5463/10.06.2011 г. [фирма], чрез пълномощника си адв. Н. Б., сочи, че молбата за отмяна била нередовна, поради невнасяне на държавна такса, и недопустима, съгласно практиката на ВКС; изтъква се и че за да бъде допуснато спиране, следва да бъде внесена гаранция от молителя.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следните обстоятелства, релевантни за производството по чл. 309, ал. 1, изреч. 2 от ГПК.
Решението с № 2818 от 09.05.2011 г. по ч.гр. дело № 5358/2011 г. на СГС, ВО, ІV-ти с-в, е постановено по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК, като с него е постановено осъждане на молителя СО да заплати на [фирма], на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 150 000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, на която негова част молителят иска спиране на изпълнението. Съгласно чл. 437, ал. 4, изреч. 2 от ГПК, това решение не подлежи на обжалване.
Въз основа на частта от решението относно разноските, е издаден изпълнителен лист от 09.05.2011 г. за сумата 150 000 лв. в полза на [фирма].
Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20117830400316 по описа на ЧСИ И. Ч. с рег. № 783, който е изпратил съобщение за наложен запор с изх. № 4678/30.05.2011 г. за налагане на запор при Централния депозитар върху 16 417 броя безналични акции на молителя СО в [фирма], с оглед обезпечаване събирането на сумата 164 168 лв., от които: 150 000 лв. – по изпълнителния лист, 7 808.64 лв. – такси и разноски по изпълнението и 6 360 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. ЧСИ е изпратил и покана за доброволно изпълнение с изх. № 4662/30.05.2011 г., която е връчена на молителя на 30.05.2011 г.
Молителят е подал молба с вх. № 49489/31.05.2011 г. по описа на СГС, с която на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК се иска отмяна на влязлото в сила (неподлежащото на обжалване) решение с № 2818 от 09.05.2011 г., постановено по ч.гр. дело № 5358/2011 г. на СГС, ВО, ІV-ти с-в
От горното е видно, че в случая са налице предпоставките на чл. 309, ал. 1, изреч. 2, във вр. с чл. 282, ал. 2, изреч. 2 и 3, т. 1 от ГПК, а именно:
Подадена е молба за отмяна на влязлото в сила (неподлежащото на обжалване) съдебно решение, с което е присъдена парична сума, в случая – представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени в същото съдебно производство, по което е постановено решението. Преценката за редовността и допустимостта на тази молба за отмяна следва да бъде извършена от съответния съдебен състав по реда на чл. 306, ал. 2 и чл. 307, ал. 1 от ГПК, а не в рамките на настоящото производството по чл. 309, ал. 1, изреч. 2 от ГПК. Ако молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение бъде уважена, то същото би било отменено изцяло, включително и в частта му относно разноските, в която негова част се иска спиране на изпълнението в настоящото производство.
В случая вече е налице надлежно обезпечение, по смисъла на чл. 282, ал. 2, изреч. 2 и 3, т. 1 от ГПК – наложеният по изп. дело № 20117830400316 на ЧСИ И. Ч., запор при Централния депозитар върху 16 417 броя безналични акции на молителя СО в [фирма], част от който запор е за обезпечаване събирането именно на сумата 150 000 лв., присъдена с частта от решението, чието спиране се иска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА, на основание чл. 309, ал. 1, изреч. 2 от ГПК, изпълнението на влязлото в сила решение с № 2818 от 09.05.2011 г., постановено по ч.гр. дело № 5358/2011 г. на Софийския градски съд, ВО, ІV-ти с-в, в частта му, с която е осъдена Столична община да заплати на [фирма], на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 150 000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.