О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 23.01. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 791 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 10/18.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 533/2010 г. на Видинския окръжен съд. С него е отменено решение № 33/20.11.2009 г. по гр. дело № 960/2009 г. на Видинския районен съд и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от жалбоподателя срещу Б. И. М. искове за сумата 20 166.34 лв. – липси на стоково-материални ценности, съгласно инвентаризации от 21.02.2005 г. и от 19.12.2005 г., и за сумата 4 369 лв. – мораторна лихва.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответницата Б. И. М. не е подала отговор на касационната жалба в срока за това.
В представеното от жалбоподателя писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (въпреки дадените му от въззивния съд изключително подробни указания в тази насока съобразно приетото с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и разрешаването на който да е обусловило изхода на спора по делото, респ. който правен въпрос да представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая. Жалбоподателят е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в тази връзка е възпроизвел непълно и неточно т. 2 от постановление № 7/17.06.1981 г. по гр. дело № 7/1980 г. на Пленума на ВС, и е посочил и представил (в препис) определение № 1251/21.12.2010 г. по гр. дело № 1043/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. В изложението обаче не е посочен ясно и точно правен въпрос, който въззивният съд да е решил в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Вместо това изложението препраща към съдържащите се в касационната жалба оплаквания и доводи за неправилност поради необоснованост на въззивното решение. Предвид задължителните указания по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това не представлява изложение и посочване на общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на окръжния съд. Част от изложеното от касатора представлява посочване на касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на въззивното решение, които обаче не са, и е недопустимо да бъдат предмет на разглеждане в рамките на настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция едва и само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от посоченото тълкувателно решение и мотивите към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Отделно от това, постановление № 7/17.06.1981 г. по гр. дело № /1980 г. на Пленума на ВС е “за обобщаване съдебната практика по някои въпроси относно разглеждането на актове за начет в наказателния и в гражданския процес”, поради което непълно и неточно цитираната от касатора част от т. 2 от него е неотносима към спора по настоящото дело, главният иск по което е с правно основание чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Поради това не е налице и соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно т. 2 и т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото и представено от касатора определение № 1251/21.12.2010 г. по гр. дело № 1043/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 288 от ГПК, принципно също не може да обуслови наличие на допълнителните основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 10/18.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 533/2010 г. на Видинския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.