Решение №937 от 8.7.2011 по гр. дело №912/912 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 937

гр. София, 08.07. 2011 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 912 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. М. срещу въззивно решение № 190/25.02.2011 г. по гр. дело № 2026/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което, при постановена отмяна на първоинстанционното решение № 167/19.07.2010 г. по гр. дело № 577/2009 г. на Девненския районен съд, е признат за установен, по реда на чл. 542 и сл. от ГПК, фактът на сключен брак между Г. М. С. и С. Х. С. на 03.04.1940 г. в [населено място], общ. С., по молба на М. С. М. и при участието на заинтересовани лица: [община], М. М. С., М. М. С., Л. М. С., жалбоподателката Р. С. М., Н. С. А. и С. М. С., последната починала след постановяване на обжалваното въззивно решение и заместена в производството от М. М. С., М. М. С. и Л. М. Ю..
В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат съображения в тази насока. Наред с това се навеждат и доводи, които са такива за недопустимост на въззивното решение, – че то е постановено при противоречиви и неясни твърдения на молителя относно вида на брака (граждански или религиозен), относно датата и мястото на сключването му, както и дали и какъв документ е бил съставен за сключването на брака, респ. дали този документ е бил изгубен или унищожен; като се изтъква и че и двете лица Г. М. С. и С. Х. С. (за които е установен фактът на сключен между тях брак) са починали към датата на подаването на молбата, по която се е развило производството по делото, без те приживе да са поискали съставяне на такъв акт.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
В писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочи наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като правните въпроси, по които се твърди да се е произнесъл въззивният съд, са формулирани в осем пункта; част от тези въпроси са свързани с горните доводи, които касаят процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба – молителят М. С. М. в отговора си излага съображения за неоснователност на жалбата; останалите страни не заявяват становища.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя. В случая, освен посочените по-горе съображения, наведени от жалбоподателката в тази насока, процесуалноправни въпроси, които са от значение за процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, са и тези относно процесуалната легитимация на молителя в охранителното производство по чл. 542 от ГПК за установяване факта на сключен брак, като в случая молителят е наследник на сочените от него съпрузи; както и относно правния му интерес от инициирането на това производство, предвид и разпоредбите на чл. 543, т. 1 и т. 2 от ГПК и на чл. 165, ал. 1 от ГПК, като в конкретния случай във връзка с наличието на такъв интерес се сочи единствено висящото между същите страни – физически лица, исково производство за съдебна делба, по което е спорен фактът на сключването на брак между техните наследодатели – Г. М. С. и С. Х. С..
Предвид гореизложеното, тъй като е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, а преценката за неговата валидност и допустимост следва да се извърши с решението на касационната съдебна инстанция, то касационното обжалване следва да се допусне.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 190 от 25.02.2011 г., постановено по гр. дело № 2026/2010 г. на Варненския окръжен съд;
УКАЗВА на Р. С. М. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 12.50 лв.; в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top