2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
гр. София, 07.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 515 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 262, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗД [фирма] срещу определение № 177/09.06.2011 г. по частно гр. дело № 260/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 01.11.2010 г. по гр. дело № 1231/2009 г. на Великотърновския окръжен съд. С последното е върната, подадената от частния жалбоподател, който е трето лице – помагач на единия от ответниците по делото, въззивна жалба срещу първоинстанционното решение № 155/09.07.2010 г. по същото дело, поради неизпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че при осъществяване на процесуално действие от трето лице – помагач, свързано с охрана на неговите собствени интереси в процеса, което има за последица извършване на разноски, както и в конкретния случай третото лице – помагач е длъжно да ги понесе. Посочено е също, че в действащото законодателство липсва норма, която да освобождава третото лице – помагач от заплащане на държавна такса по повод подадена от него жалба против постановен съдебен акт по делото. С оглед на това са приети за неоснователни доводите на частния жалбоподател за недължимост на държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като са развити и съображения в тази насока.
Ответниците по частната касационна жалба не са подали отговори.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. В случая касационно обжалване не следва да се допуска по следните съображения:
В представеното от страна на жалбоподателя изложение, като общо основание за допускане на касационно обжалване е посочен правният въпрос: дължи ли третото лице – помагач държавна такса за обжалване. Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно, – че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване на закона – според жалбаподателя, съдебна практика, съгласно която в тези случаи такса се дължи. В тази връзка се поддържа, че както по действащия, така и по отменения ГПК (като очевидно се имат предвид разпоредбите на чл. 78, ал. 10 от ГПК и на чл. 67 от ГПК (отм.)), за разлика от главните страни по делото, третото лице – помагач не можело да си възстанови внесената от него държавна такса като разноски по делото, дори и жалбата му да бъде уважена. Излага се становище, че това нарушавало равенството в процеса, и – в тази връзка, – че съдебната практика следвало да се осъвремени при тълкуването на закона, който се явявал противоречив, като въвеждал равенство на страните, а се оказвало, че третото лице – помагач има задължение за внасяне на държавна такса, но не и права във връзка с нея, за разлика от главните страни.
Императивните правни норми на чл. 71, ал. 1, изреч. 1, предл. 1, чл. 73, ал. 3, предл. 1 и чл. 74, изреч. 2 от ГПК установяват принципното положение, че по гражданските дела се събира държавна такса, която се дължи и внася предварително от съответната страната, активно търсеща съдебна защита в съответния етап от производството – при предяваване на искането й (искова молба, молба за увеличение размера на иска, частна жалба, въззивна жалба, касационна жалба). Същото принципно положение важи и за разноските по делото (чл. 71, ал. 1, изреч. 1, предл. 2 и чл. 76 от ГПК). Изключенията от този принцип – случаите, в които някои страни по граждански дела се освобождават от заплащане на държавна такса, са изчерпателно уредени в чл. 83 и чл. 84 от ГПК. Горното принципно положение за дължимост на държавна такса в гражданското производство в пълна степен важи и за всички случаи на подаване на жалба (аргумент и от чл. 261, т. 4, чл. 275, ал. 2 и чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК), включително, когато жалбата е подадена, не от главна страна (ищец или ответник), а от трето (встъпило или привлечено) лице – помагач на някоя от главните страни по делото (в упражнение на процесуалните му права по чл. 221, ал. 1 от ГПК), освен ако подалото въззивна жаба трето лице – помагач не попада в някое от изключенията по чл. 83 и чл. 84 от ГПК. Основана именно на това принципно положение, установено с посочените императивни правни норми на действащия ГПК (а и по ГПК отменен), е и константната съдебна практика (сочена и от самия частен жалбоподател), съгласно която третото лице – помагач поначало (освен в случаите по чл. 83 и чл. 84 от ГПК) дължи държавна такса при обжалване на съдебен акт по делото, по което участва. По изложените съображения, тази съдебна практика не е формирана поради неточно тълкуване на закона и не се нуждае от промяна или от осъвременяване, както поддържа частният жалбоподател.
Извод за обратното не следва и от нормата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, съгласно която на третото лице не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия (респ. от нормата на чл. 67 от ГПК (отм.), съгласно която третото лице помагач нито дължи, нито му се присъждат разноски). На първо място, тази правна норма е една от множеството такива в чл. 78 от ГПК, които уреждат частните правоотношения между страните по делото и тяхната отговорност за и по повод вече направените разноски по делото. Поради това тази разпоредба няма и не може да има каквото и да било пряко или косвено отношение към публичноправното фискално задължение на жалбоподателя – третото лице – помагач за внасяне на дължимата държавна такса по подадената от него жалба – при подаването на последната. Не е налице и противоречие в закона, което да води до неравенство между страните в гражданския процес по повод държавната такса при обжалване, както неоснователно поддържа частният жалбоподател. Именно като подпомагаща страна, третото лице – помагач поначало има различно процесуално положение в сравнение с главните страни в производството. То (независимо дали е встъпило или е привлечено в процеса) може да участва активно и да извършва процесуални действия по делото (чл. 221, ал. 1 от ГПК), включително и да подава жалби, за да брани пряко, обаче не свое, а чуждо – на подпомаганата главна страна – субективно материално право, което е предмет на спора по делото (чл. 218 и чл. 219, ал. 1 от ГПК). Такова активно участие и извършване на процесуални действия от третото лице – помагач поначало е и в негов интерес (чл. 218 и чл. 219, ал. 1, във вр. с чл. 223 от ГПК), но в рамките на чуждия процес – по спора между главните страни по делото. Именно от това изхожда и законодателят при установяване на правилото на чл. 78, ал. 10 от ГПК, като оставя на третото лице – помагач само да прецени дали и доколко неговият собствен интерес диктува то да участва активно и да извършва процесуални действия (и какви, включително да подава жалби), респ. и да понесе разноски за това в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да помага, при положение, че по този начин то брани пряко чужди субективни материални права, действайки само косвено и в свой интерес.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките на сочената от частния жалбоподател хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 177/09.06.2011 г., постановено по частно гр. дело № 260/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.