О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София 12.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 470 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. К. С. чрез пълномощник адв.М. З. срещу решение № 990 от 8.12.10г.по в.гр.дело № 1835/09г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 2134 от 7.05.09г.по гр.дело № 3140/04г.на Софийски градски съд,ГК,І-6 състав.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Към изложението са приложени две съдебни решения, обосноваващи твърдението за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Н. А. Н. – Г. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел по предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД,че между страните е била постигната уговорка,обективирана в т.1”д” на протокол от 2.08.93г.,подписан от страните по делото,че ако ответницата Н. Н. разкрие собствено училище и приеме в него ученици от Ч.”Б. училище”,ще изплати на З. С. сумата от 500 000 лв в щатски долари съгласно курса за този ден на лева към щатския долар в срок от три месеца след установяване на нарушението.Изложени са съображения,че в тежест на ответницата е било да докаже,че посоченото в оспорения от нея документ не отразява действителната й воля,тъй като е налице т.н.”кражба” на подпис,което същата не е сторила.След анализ на събраните по делото доказателства съдът е счел за доказано твърдението на ищеца,че ответницата е разкрила собствено училище и е приела в него ученици от Ч.”Б. училище”,но е отхвърлил претенцията за присъждане на обезщетение поради неизпълнение на това задължение като погасена по давност.Прието е,че падежът на задължението на ответницата е този,който е уговорен в протокола от 2.08.93г.,т.е.три месеца след установяване на нарушението.Ищецът е узнал за нарушението на 6.10.94г.,на която дата ответницата е изискала от Ч.”Б. училище”личните картони на учениците на това училище,които са се преместили в откритото от нея училище.Исковата молба е подадена на 28.01.04г.,след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111 б.”б”ЗЗД,изтекъл на 6.01.98г.,а дори и след петгодишния давностен срок,изтекъл на 6.01.2000г.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото,е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС,тълкувателни решения на ОС на ВС и постановления на Пленума на ВС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Посоченият в изложението въпрос приложима ли е в случая тригодишната давност не е разрешен в противоречие с приложените решения : решение № 2 от 25.01.74г.по гр.дело № 101/73г.на ОСГК и решение № 1484 от 9.06.65г.по гр.дело № 606/65 на І г.о.Същите са неотносими към конкретния казус,тъй като разглеждат въпроса за погасителната давност при непозволено увреждане,а в случая исковата сума се претендира на договорно основание.
Въпросът „защо се отхвърля иска след като по делото са представени всички доказателства,установяващи неговата основателност и доказаност”не сочи за наличие на общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол,а именно разрешен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.В решаващите мотиви към обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения,че отхвърля иска защото приема,че е погасен по давност.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.Не се излагат аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на конкретен правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по повдигнати от него въпроси,нито че съществуващата е неправилна и следва да бъде пременена,в който случай би било налице визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 990 от 8.12.10г.,постановено по гр.дело № 1835/09г.на Софийски апелативен съд по жалба на З. К. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.