О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
София 29.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 424 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. А. М.- старши юрисконсулт в РДНСК-С. район като процесуален представител на Началника на ДНСК срещу определение № 869 от 14.06.11г. по ч.гр.дело № 505/10г.на Окръжен съд – Плевен,с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на същата страна против определение № 1546/26.04.11г.по ч.гр.дело № 2762/11г.на Районен съд – Плевен и производството е прекратено.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
В писмен отговор по чл.276 ал.1 ГПК ответницата по частната жалба Ц. В. счита,че е неоснователна.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима,но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С определение № 1546/26.04.11г.по ч.гр.дело № 2762/11г. Плевенският районен съд на основание чл.390 ГПК е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.108 ЗС,предявен от Ц. Г. В. против Н. С. В., чрез спиране на принудителното изпълнение на заповед № РД-14-211/23.06.2005г.на зам.началника на ДНСК-София,с която е наредено да бъде премахнат незаконния строеж „стопанска сграда”,построена в УПИ ІХ-685 в кв.52 по плана на Д. Д.,на [улица].
С обжалваното определение окръжният съд е приел,че частната жалба на Началника на ДНСК-София е процесуално недопустима,тъй като жалбоподателят не е легитимиран да обжалва съдебен акт,постановен в производство между други правни субекти.
Определението е законосъобразно.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост,за която съдът следи служебно.Право да обжалва определението на съда по обезпечение на иск има лицето,чиито процесуални права да засегнати от него.Това е молителят,когато молбата се отхвърля и ответникът – при уважаване на молбата /чл.396 ГПК/.В случая страни в производството по обезпечение на бъдещ иск,проведено по реда на чл.390 ГПК, са две физически лица – молителката Ц. В. и ответникът по молбата Н. С. В..Началникът на ДНСК не е страна в това производство,поради което не е легитимиран да обжалва определението на съда,с което е допуснато поисканото обезпечение.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. на ВКС намира,че което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 869 от 14.06.11г.,постановено по ч.гр.дело № 505/10г.на Окръжен съд – Плевен за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.