4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
гр. София, 23.12. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 716 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Г. С. срещу разпореждане от 05.10.2011 г., постановено по частно гр. дело № 6926/2011 г. на Софийския градски съд (СГС). С него е върната частна касационна жалба с вх. № 64183/11.07.2011 г., подадена от частния жалбоподател срещу определение № 9368/20.06.2011 г. по същото частно гражданско дело, с което е потвърдено определение от 17.03.2011 г. по гр. дело № 7867/2010 г. на Софийския районин съд, с което е отхвърлена молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалвания акт, като се излагат подробни съображения в тази насока. Те се свеждат до това, че жалбоподателят счита, че въззивният съд порочно смесил изискватията за редовност на частни жалби срещу разпореждания и определения на съда с изискванията за редовност на касационни жалби срещу решенията на съда. При условията на евентуалност се сочат и съображения за противоконституционност, и за неприлагане поради това от съдилищата на разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ГПК, предвид които жалбоподателят счита, че може да се защитава сам и отказва да представи приподписана от адвокат частната касационна жалба и пълномощно за това.
Ответникът Х. Н. Н. в отговора си излага съображения за недопустимост и за неоснователност на частната жалба. Ответният И. по физикохимия “А.. Р. К.” при Б. не е подал отговор на частната жалба в срока за това.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел в мотивите към него, че въпреки двукратно даваните му указания, в законоустановения едноседмичен срок частният жалбоподател не е отстранил нередовността на подадената от него частна касационна жалба с вх. № 64183/11.07.2011 г., като тя не е приподписана от адвокат и не е представено пълномощно за това, съобразно изискванията на чл. 284, ал. 2 от ГПК.
С върнатата частна касационна жалба е обжалвано определение на въззивния съд в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК. От изричното препращане в чл. 274, ал. 3 от ГПК към чл. 280, ал. 1 от ГПК, очевидно следва, че в тези случаи се касае за касационно обжалване, макар и не на съдебно решение, а на определение или разпореждане на въззивния съд. От това следва, че частната касационна жалба следва да отговаря съответно, както на изискванията на чл. 260 (във вр. с чл. 275, ал. 2) от ГПК, така и на изискванията на чл. 284 от ГПК, и конкретно – на изискването на чл. 284, ал. 2 от ГПК – за приподписването й от адвокат и за представяне на пълномощно за това. В тази насока вече е налице трайно установена и еднозначна практика на ВКС.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за неприлагане от съдилищата на процесуалноправната норма на чл. 284, ал. 2 от ГПК, като противоконституционна. На първо място, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, установяването на противоконституционност на закон или на правна норма от закон, е от изключителната компетеност на Конституционния съд. След като една правна норма от действащ закон, не е отменена изрично или мълчаливо с друг закон от Народното събрание и не е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд, съдилищата са длъжни да я прилагат при наличие на предпоставките за това, визирани в хипотезиса на правната норма, освен ако тя не противоречи на регламент на Е. съюз (чл. 15, ал. 2 от ЗНА). Единствено в хипотезата на § 3, ал. 1 от ПЗР на Конституцията съдилищата могат да откажат приложението на закон или на правна норма от закон, като противоконституционни, но само ако те са заварени от влизането в сила на Конституцията. Действащият ГПК от 2007 г., респ. чл. 284, ал. 2 от него очевидно не са такива. Друго не следва и от цитираните от жалбоподателя чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА. Съгласно последната разпоредба, правораздавателните органи, какъвто е съдът, могат да откажат приложение само на подзаконов нормативен акт или на правна норма от подзаконов нормативен акт, когато те противоречат на нормативен акт от по-висока степен, но (както беше посочено) съдилищата не могат да откажат приложението на закон или на правна норма от закон, дори и те обективно да са в противоречие с конституцията. В тази връзка в случая следва да се отбележи единствено и че сочените от жалбоподателя разпоредби на чл. 56 и чл. 57 от Конституцията не изключват задължителното приподписване от упълномощен за това адвокат или юрисконсулт на касационните жалби и на частните касационни жалби, установено с разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ГПК, предвид и разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК (освен при установеното с първата от тях изключение, – когато самият жалбоподател или неговият представител имат юридическа правоспособност). Подалият приподписаната жалба жалбоподател има възможността, както сам да изготви текста на жалбата и да я подпише, така и да се яви лично – и без приподписалия я адвокат в откритото съдебно заседание на касационната съдебна инстанция, ако жалбата следва да се разгледа в такова (като частните касационни жалби поначало се разглеждат в закрито заседание, съгласно чл. 278, ал. 1 от ГПК).
В случая от данните по делото се установява, че въпреки дадените от въззивния съд указания за това, в законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 262, ал. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК и по чл. 285, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК не е била отстранена нередовността на подадената от жалбоподателя частна касационна жалба, като тя не е приподписана от адвокат и не е представено пълномощно за това, съобразно изискванията на чл. 284, ал. 2 от ГПК. Самият жалбоподател не отрича това, а напротив – признава го, като и в разглежданата в настоящото производство частна жалба изрично заявява, че отказва да представи приподписана от адвокат частната касационна жалба и пълномощно за това. При това положение, въззивният съд, съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 и чл. 286, ал. 1, т. 2 правилно е върнал подадената от жалбоподателя частна касационна жалба, чиято нередовност не е отстранена в установения от закона преклузивен срок.
Следва да се отбележи, че личните съображения и мотиви на жалбоподателя да не желае да упълномощава адвокат за приподписването на върнатата частна касационна жалба, каквито също са изложени в разглежданата частна жалба, са изцяло ирелевантни за законосъобразността на обжалваното с нея разпореждане на въззивния съд, доколкото не се сочи жалбоподателят да има юридическа правоспособност.
По изложените съображения, предвид и извършената служебна проверка, обжалваният акт на въззивния съд, като валиден, процесуално допистим и правилен, следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 05.10.2011 г., постановено по частно гр. дело № 6926/2011 г. на Софийския градски съд, с което е върната частната касационна жалба с вх. № 64183/11.07.2011 г., подадена от Р. Г. С. срещу определение № 9368/20.06.2011 г., постановено по същото частно гражданско дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.