О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1614
София 30.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 388 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Г. И. и Ц. М. И. чрез пълномощник адв.М. В. срещу решението от 20.12.10г.по в.гр.дело № 276/10г.на Окръжен съд – Монтана в частта му,с която е обезсилено решението от 14.06.10г.по гр.дело № 70581/08г.на Районен съд-Монтана в частта,с която е прогласена нищожността на уговорената в т.3 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 43,том І,рег.№ 1007,н.д.№ 38/8.02.02г.на нотариус И. Ф.,рег.№ 112 на НК,с район на действие РС-Монтана, неустойка за забава в размер на 0.5% за всеки просрочен ден в частта,надвишаваща размера на законната лихва,по договора за предоставяне на заем в размер на 1000 евро,сключен на 8.02.2002г.в [населено място] между П. В. К. от една страна и Ц. М. И. и М. Г. И. от друга страна и производството в тази му част е прекратено.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Приложени са определения на ВКС по чл.288 ГПК и по чл.274 ГПК.
В писмен отговор ответниците по касационната жалба П. В. К. и А. Й. К. чрез пълномощник адв.В. П. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ правен въпрос от значение за изхода на спора е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Приложените към изложението определения на ВКС по чл.288 ГПК и по чл.274 ГПК не формират сила на пресъдено нещо,поради което не могат да обосноват приложението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Посоченият от жалбоподателите въпрос може ли претенцията за договорна неустойка,която се дължи до окончателното изплащане и не може да бъде конкретизирана по размер да бъде предмет на самостоятелен иск не е разрешаван от въззивния съд,който не се е произнесъл по същество по тази претенция,а е прекратил производството,като е счел за недопустимо последващо обективно съединяване на исковете и в този смисъл той не е от значение за изхода на делото.На въпросите може ли да се приеме,че е предявен нов иск в случаите,в които изменението на иска е въз основа на обстоятелства,на които е основана и първоначалната искова претенция и може ли съдът да прекрати производството по предявения акцесорен иск в случаите,в които при образувано вече исково производство бъде предявен нов,акцесорен иск,който да бъде разгледан заедно с главния са дадени отговори в решение № 215 от 8.07.10г.по гр.дело № 166/09г.на ІV г.о.на ВКС и решение № 473 от 1.06.10г.по гр.дело № 1537/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК,с които съдебната практика е уеднаквена.Прието е,че съгласно трайно установената съдебна практика ищецът може,без да изменя основанието,да измени своето искане,както и да премине от осъдителен към установителен иск и обратно,но не може да изменя едновременно основанието и петитума на иска.В разглеждания случай с исковата молба ищците искат признаване на нищожност на договорената лихва по сключен договор за заем поради противоречие с морала и добрите нрави и са прибавили с молбата за изменение на иска освен твърдението за нищожност на договорната лихва и твърдение за нищожност на договорената неустойка в размер на 0.5% на ден при просрочие на крайния срок за издължаване на главницата.В съответствие с цитираната съдебна практика въззивният съд е приел,че не са налице основанията на чл.214 ал.1 ГПК за изменение на иска,тъй като се въвежда ново основание чрез твърдението за нищожност на неустойката поради противоречие с морала и добрите нрави и нов петитум – прогласяване на нищожността на уговорката за неустойка.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.Настоящата хипотеза не е такава.Поставените от жалбоподателите въпроси не са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото доколкото е налице практика на съдилищата,която правилно тълкува и прилага разпоредбата на чл.214 ал.1 ГПК/ чл.116 ал.1 от отм.ГПК/
Разноски не се присъждат за тази инстанция на ответниците по касация,тъй като няма доказателства такива да са направени.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 20.12.10г.,постановено по гр.дело № 276/10г.на Окръжен съд – Монтана в обжалваната част по жалба на М. Г. И. и Ц. М. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.