О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 10.02. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1307 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Е. срещу решение № 196/03.06.2011 г. по въззивно гр. дело № 161/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което, при постановена частична отмяна на решение № 2/01.03.2011 г. по гр. дело № 29/2011 г. на Кърджалийския районен съд, е отхвърлено предявеното от жалбоподателката искане с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, да бъде разрешено на родените от брака малолетни деца Д. Н. М. и Д. Н. М. да пътуват с майка си (жалбоподателката) без ограничения извън пределите на Република България, без да е необходимо за това съгласието на бащата Н. В. М..
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и подробни доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът Н. В. М. в отговора си поддържа становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, тъй като не са налице необходимите за това предпоставки.
В писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, жалбоподателката е посочила, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулировка на такъв материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, обаче липсва в изложението й. Вместо това, там се преповтарят и доразвиват част от оплакванията и доводите за неправилност на въззивното решение, съдържащи се и в касационната жалба, а именно – сочи се, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил материалноправната норма на чл. 127а от СК, неправилно е приел, че при спор относно пътуването на деца в чужбина съдът следва да бъде сезиран и да се произнася за всяко пътуване на детето или децата, по което родителите не са постигнали съгласие. В тази връзка се излага и аргументирано становище относно тълкуването на чл. 127а от СК. Изтъква се и че неправилното разрешаване на въпросите по прилагането на материалните норми води до неоправдана съдебна намеса в правната сфера на жалбоподателката и отказ за снабдяване със съдебна защита на правата на ищцата и отказ от държавна защита срещу неправомерно поведение.
Предвид задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това изложение на жалбоподателката не представлява изложение на общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поддържаното в случая представлява касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на въззивното решение, които касационни основания, обаче не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от същото тълкувателно решение и мотивите към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, в случая – поддържаното такова по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 196/03.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 161/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.