О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1612
София 29.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 734 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. В. Н. чрез пълномощник адв.П. К. срещу решение № 32 от 18.02.11г.по в.гр.дело № 18/11г.на Окръжен съд – Хасково.С него е отменено решение № 195 от 29.10.10г. на Районен съд – Харманли по гр.дело № 241/10г.и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна против В. Д. Н. иск с правно основание чл.144 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв,считано от 14.04.2009г.до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Към изложението са приложени три решения на ОС- Монтана, ОС-Враца и ОС-Стара Загора за обосноваване на твърдението за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба В. Д. Н. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел по предявения иск с правно основание чл.144 СК,че е налице първата предпоставка за успешното му провеждане – възраст на ищцата под 25 г.и обучението й във висше учебно заведение,но не са налице другите две предпоставки – ищцата разполага с имущество –лек автомобил и недвижим имот,от които би могла да реализира доходи,а с оглед средномесечния доход на ответника –около 500 лв и задълженията му по погасяване на кредит и наем на магазина,нает за осъществяване на търговска дейност, заплащането на издръжка на пълнолетната му дъщеря би представлявало особено затруднение за него.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Въпросът относно предпоставките,при които родителят дължи издръжка на пълнолетното си дете не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с приложените решения,по които е извършена конкретна преценка дали са налице особени затруднения или не за родителя да престира определен размер издръжка на пълнолетното си дете.Това задължение на родителя не е безусловно,каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца,а само ако не съставлява особено затруднение за него.В обжалваното решение въззивният съд е извършил такава преценка,като е приел,че с оглед материалните възможности на ответника за него би било особено затруднение да осигурява издръжка на ищцата.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за възможностите на родителя да плаща издръжка на пълнолетната си дъщеря,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.В конкретния случай въпросът следва ли да се присъжда издръжка от родител на пълнолетен низходящ на основание чл.144 СК когато същата представлява особено затруднение за родителя не е от значение за точното прилагане на закона и не е свързан с необходимост от тълкуване,тъй като е налице ясна законова разпоредба и постоянна практика на ВКС в тази насока.Въпрос на доказване е във всеки конкретен случай дали родителят има възможност на плаща издръжка на пълнолетното си учащо дете без особено затруднение.Обосноваността на изводите на въззивния съд,че не са налице предпоставките на чл.144 СК за уважаване на иска не е основание за допускане на касационното обжалване,тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените разноски в размер на 250 лв адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 32 от 18.02.11г.,постановено по в.гр.дело № 18/11г.на Окръжен съд – Хасково по жалба на К. В. Н..
ОСЪЖДА К. В. Н.,със съдебен адрес: [населено място], [улица],офис на адв.П. К. да заплати на В. Д. Н. от [населено място], [улица] сумата 250 лв /двеста и петдесет/разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.