О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София, 22.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1519 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Б. Д. срещу решение № 183/08.07.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 327/2011 г. на Ловешкия окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 100, том І от 20.04.2011 г. по гр. дело № 171/2011 г. на Троянския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Д. г. ст. – [населено място] (Д.-Т.) искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Ответното Д.-Т. в отговора си поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за това.
В писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните четири материалноправни въпроса: 1) допустимо ли е едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя, при наличие на изричен писмен отказ от страна на работника/служителя; 2) допустимо ли е съдът да приеме, че е налице изменение на трудовото правоотношение (и по-точно – приемане на предложение за такова изменение), чрез извършване на конклудентни действия от страна на работника/служителя – подписване на книжа – молба за отпуск, протоколи за приемане на кочани и пр.; 3) може ли да се прекрати трудово правоотношение за длъжност „касиер-домакин” със заповед за прекратяване на трудово правоотношение за длъжност „домакин”, при положение, че двете длъжности са различни; и 4) допустимо ли е да се уволни работник/служител, страдащ от захарен диабет, установен с експертно решение на ТЕЛК, въпреки че инспекцията по труда не е дала предварително съгласие за това за длъжност „касиер-домакин”, а е дала за длъжност „домакин”. По отношение и на четирите въпроса, жалбоподателката поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като в тази връзка се сочат и са представени (в преписи) следните решения: решение № 754/11.04.2000 г. по гр. дело № 1816/1999 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 1870/20.11.2000 г. по гр. дело № 570/2000 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 300/30.05.2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., поради което това, сочено от жалбоподателката, допълнително основание за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по т. 2 (а не по т. 1) на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в тази връзка виж т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Също по отношение и на четирите формулирани от нея материалноправни въпроса, жалбоподателката сочи и допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно, – че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се излагат и доводи в тази насока, сред които и такива, че следва да се създаде точна и непротиворечива съдебна практика по прилагането на закона, досежно тези въпроси.
За да отхвърли предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, въззивният съд е приел, че ищцата е отказала да подпише допълнително споразумение № 9/23.08.2010 г. за преназначаването й от заеманата длъжност „касиер-домакин” на длъжност „домакин”, с мотива, че счита, че няма основание за изменение на трудовия договор, но фактически именно тази длъжност тя изпълнявала до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение – в качеството на „домакин” през месец октомври 2010 г. ищцата е подписала формуляр „получени кочани”, „предадени кочани”; с молба с вх. № 2338/29.11.2010 г. ищцата, като заемаща длъжността „домакин”, е поискала да й се разреши ползването на платен отпуск; именно в това качество се подписала под заповед № 1/09.12.2010 г., с която й е наложено наказание „забележка”. С оглед тези обстоятелства, въззивния съд е приел, че нееднократното полагане на подпис в документи, с посочена длъжност „домакин”, недвусмислено говорело, че ищцата приела да изпълнява длъжността „домакин”, от която е уволнена. Въззивният съд е приел и че от писмо с изх. № 024/10.12.2010г. на Д. „О. инспекция по труда” – [населено място], се установява, че на ответника-работодател е дадено предварително писмено разрешение по чл. 333, ал. 1 от КТ за уволнението на ищцата, заемаща длъжност „домакин”. Приел е и че от писмо с вх. № 2202/09.11.2010 г. на ДСГ-Т., е видно, че И. агенция по горите е съгласувала длъжностното разписание, като считано от 01.10.2010 г. горското стопанство намалява с 1 брой „домакин” общата численост на персонала спрямо последно утвърдената численост – 41 броя, т.е. налице е реално съкращаване на щата, както и че в случая е съкратена единствената бройка за длъжността ”домакин”, поради което право на работодателя е, но не и негово задължение, да извърши подбор.
Предвид така приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение, само вторият формулиран от жалбоподателката материалноправен въпрос (допустимо ли е съдът да приеме, че е налице изменение на трудовото правоотношение – приемане на предложение за такова изменение, чрез извършване на конклудентни действия от страна на работника/служителя – подписване на книжа – молба за отпуск, протоколи за приемане на кочани и пр.) е такъв от значение за изхода на делото и обуславящ правните изводи на въззивния съд, поради което този правен въпрос съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая.
Останалите три правни въпроса не са обуславящи крайните изводи на въззивния съд, който е приел, че в случая ищцата, макар да е отказала да подпише предложеното й допълнителното споразумение за изменение на длъжността й от „касиер-домакин” на „домакин”, с последващите си действия (подписването на изброените документи) е приела да изпълнява, и фактически изпълнявала последната длъжност. Т.е. въззивният съд не е приел в случая, нито да е налице едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя, нито към момента на уволнението й ищцата да е заемала друга длъжност („касиер-домакин”), различна от съкратената, от която е уволнена („домакин”) и за която се отнася предварителното съгласие на инспекцията по труда, от които постановки изхождат останалите три правни въпроса, посочени от жалбоподателката. С оглед на това, те не представляват общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което по отношение на тях касационното обжалване не следва да се допуска (в тази връзка виж и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Материалноправният въпрос, допустимо ли е съдът да приеме, че е налице изменение на трудовото правоотношение – приемане на предложение за такова изменение, чрез извършване на конклудентни действия от страна на работника/служителя – подписване на книжа – молба за отпуск, протоколи за приемане на кочани и пр., не е разрешен в никое от трите представени от жалбоподателката решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. Поради това, в случая не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускането на касационното обжалване.
Този правен въпрос не е разрешен и в представеното от ответника решение № 980/04.11.2008 г. по гр. дело № 2991/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, също постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г.; а представеното от ответника определение № 496/12.05.2010 г. по гр. дело № 194/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не формира съдебна практика по смисъла на т. 1 и т. 2 от чл. 280 от ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано.
Същият материалноправен въпрос, от друга страна е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По този правен въпрос не е налице трайно установена практика на съдилищата, както и задължителна такава на ВКС – формирана по реда на чл. 290 – чл. 292 от ГПК. Създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на разпоредбата на чл. 119 от КТ, и по-конкретно – за изясняване съдържанието й в насока, дали тя изисква изрични и еднозначни насрещни писмени волеизявления (обективирани в един или в различни документи) и на двете страни по трудовото правоотношение за изменение на последното досежно заеманата от работника/служителя длъжност, които изявления да са насочени именно към това изменение, или следва да се приеме, че работникът/служителят е приел предложението на работодателя за такова изменение на длъжността, когато извърши фактически действия по изпълняването й, както и чрез подписване на документи, в които се сочи предложената му длъжност, особено в случи като настоящия, когато нейното наименование частично съвпада със заеманата дотогава длъжност. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на трудовите спорове, по които е спорен именно въпросът за изменението на заеманата от работника/служителя длъжност, според точния смисъл на тази разпоредба на чл. 119 от КТ, респ. би допринесло и за развитието на правото.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – по материалноправния въпрос, допустимо ли е съдът да приеме, че е налице изменение на трудовото правоотношение – приемане на предложение за такова изменение, чрез извършване на конклудентни действия от страна на работника/служителя – подписване на книжа – молба за отпуск, протоколи за приемане на кочани и пр.
Тъй като касационното обжалване се допуска по искове, произтичащи от трудово правоотношение, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК жалбоподателката-ищца не следва да внася държавна такса за производството по чл. 290 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 183/08.07.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 327/2011 г. на Ловешкия окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.