О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София 27.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1055 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. В. К. и В. Р. К. против решение от 9.05.11г.по в.гр.дело № 63/11г.на Окръжен съд – Кюстендил.С него е отменено решение № 546 от 12.10.10г.по гр.дело № 2280/09г.на Районен съд-Кюстендил и вместо него е постановено друго,с което е обявен за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на В. Д. П. и Д. Ж. Ц. договора за покупко-продажба на недвижим имот,сключен между В. Р. К. като продавач и В. В. К. като купувач,оформен с нот.акт № ,том ,рег.№ ,н.д.№ 103/16.05.09г.по описа на нотариус Н. М. с район на действие КРС.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК-разрешени от въззивния съд материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС/приложени решения по отм.ГПК/ и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с влязло в сила решение ответникът В. Р. е осъден да заплати на ищците В. Д. П. и Д. Ж. Ц. на основание чл.45 ЗЗД сумите по 10 000 лв за всеки от тях като обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Ж. Ц. Ц.,настъпила в резултат на причинено виновно от ответника ПТП,станало на 7.10.2001г.Въз основа на въззивното осъдително решение са издадени изпълнителни листове в полза на двамата ищци и на 15.05.09г.е образувано изп.дело за удовлетворяването им.Задълженията на В. К. са по 21 927.04 лв/главница,лихви,разноски/за всеки един от изп.листове,ведно със законната лихва от 16.05.09г.На 16.05.09г.е изповядана увреждащата сделка.При тези данни е направен извод,че ответниците са извършили възмездна сделка след възникване на вземането на ищците,с което В. К. е намалил имуществото си и затруднил удовлетворяване на кредиторите.Прието е,че същият,за когото е доказателствената тежест,не е доказал възможността за удовлетворяване на кредиторите от останалото му имущество.Въззивният съд е счел,че знанието за увреждане се предполага предвид обстоятелството,че В. К. е син на В. К. и следва да намери приложение разпоредбата на чл.135 ал.2 ЗЗД.По изложените съображения е направен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Поставените в изложението въпроси не са от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото при наличие на задължителна практика на ВКС.
По процесуалните въпроси може ли въззивният съд да излезе извън пределите на исканата с жалбата защита в нарушение на чл.6 ал.2 ГПК и да уважи жалба на основания,които не са били релевирани и може ли да се приеме,че решението е мотивирано,когато не са обсъдени приети пред първата инстанция доказателства,които са поставени в основата на обосновката на първоинстанционното решение, има постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК – решение № 176 от 8.06.11г.по гр.дело № 1281/10г.на ІІІ г.о.;решение № 443 от 25.10.11г.по гр.дело № 166/11г.на ІV г.о.;решение № 447 от 18.11.11г.по гр.дело № 1964/10г.на ІV г.о.;решение № 331 от 19.05.10г.по гр.дело № 257/09г.на ІV ,решение № 65 от 16.07.10г.по гр.дело № 4216/08г.на ІV г.о. и др.Прието е,че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.Съдът е длъжен да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти,заедно и поотделно,както и доводите,които имат значение за решаването на делото.В случая въззивният съд се е произнесъл в рамките на очертаните с въззивната жалба предели на правния спор по оплакването за неправилно приложение на материалния закон и като е изпълнил задължението си да извърши анализ на всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност е достигнал до крайния извод за незаконосъобразност на първоинстанционното решение и основателност на предявения иск по чл.135 ЗЗД.
На въпроса може ли да се приеме,че кредитор е лице,което към момента на сключване на един договор няма признато с влязло в сила решение вземане е отговорено с решение № 45 от 1.06.11г.по гр.дело № 450/10г.на ІІІ г.о.на ВКС и решение № 639 от 6.10.10г.по гр.дело № 754/09г.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В тях е прието,че кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е не само този,който има вземане,установено с влязло в сила решение,а и лицето,което по начало има вземане,без то да е установено със съдебно решение,като в процеса по чл.135 ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства.
Въпросът може ли да се приеме,че ако възбранено и запорирано по изпълнително производство имущество има стойност,надвишаваща вземането,разпореждане с друго имущество е увредило кредитора не е обусловил правните изводи на въззивния съд,който е приел,че по делото не е доказана възможността за удовлетворяване на кредиторите без затруднения от останалото имущество на ответника,така че по отношение на този въпрос не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.За пълнота следва да се отбележи,че в решение № 639 от 6.10.10г.по гр.дело № 754/09г.на ІV г.о.на ВКС е прието,че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,с който се засягат права,които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника.Увреждане е налице когато длъжникът се лишава от свое имущество,намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
Практиката по приложението на чл.135 ЗЗД е уеднаквена с посочените по –горе решения,които дават разрешения на поставените от касаторите въпроси,поради което не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.
С оглед на изложеното следва да се приеме,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 9.05.11г.,постановено по в. гр.дело № 63/11г.на Окръжен съд – Кюстендил по жалба на В. В. К. и В. Р. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.