О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София 23.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1065 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от П. Ж. К. чрез адв.П. В. срещу решение № V-50 от 14.04.11г.,постановено по в.гр.дело № 91/11г.на Окръжен съд – Бургас,с което е потвърдено решение № 1434 от 4.10.10г.,постановено по гр.дело № 4853/10г.на Районен съд- Бургас.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от Т. А. И..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат бланкетно хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване и се съдържат оплаквания за неправилност на решението.
Ответницата по касационната жалба Т. И. не заявява становище.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 00032/20.04.10г.,с която на ищцата Т. А. И. е наложено дисциплинарно наказание”уволнение” и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 вр.с чл.188 ал.3 КТ,е незаконосъобразна,тъй като е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.1 т.4 КТ.Прието е,че ищцата е ползвала отпуск по болест към момента на връчване на уволнителната заповед,което предпоставя предварително разрешение от инспекцията по труда.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК.
Съдържащите се в изложението оплаквания за неправилност на решението представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК,които подлежат на разглеждане при вече допусната касация,но не са относими към допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-50 от 14.04.11г.,постановено по в.гр.дело № 91/11г.на Окръжен съд – Бургас по жалба на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.