О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София 23.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1242 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. Г. С. чрез адв.Е. М. против решение № 70 от 13.04.11г.по в.гр.дело № 14501/10г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 5.07.10г. по гр.дело № 2420/09г.на СРС,38 състав в частта,с която е уважен искът по чл.49 ЗЗД,предявен от същата страна, за сумата 10 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди и вместо него е постановено друго,с което искът е отхвърлен.В отхвърлителната му част първоинстанционното решение е потвърдено.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК- разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба М. [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли предявения иск по чл.49 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД въззивният съд е приел,че не е доказана пряка причинна връзка между извършените от лекарите в ответната болница интервенции на ищцата и претърпяните от нея болки и страдания,в т.ч.и наложилото се оперативно отстраняване на десния й бъбрек.За да направи този извод съдът е възприел заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,която е дала заключение,че лечението на пациентката в Отделението по урология при М.”Т.” е било извършено съгласно правилата на добрата медицинска практика.Усложненото протичане в постоперативния период и последващите оперативни интервенции не били в пряко следствие от проведеното лечение,а поради наличието на конкременти /камъни/,поддържащи хроничен възпалителен процес в бъбрека на пациентката в продължение на много години.
. Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Посоченият от касатора процесуален въпрос: ако вещо лице е дало неясно,непълно и неточно заключение следва ли съдът да кредитира тази експертиза или трябва да изгради вътрешното си убеждение на базата на другите събрани по делото писмени и гласни доказателства, не е обусловил правните изводи на въззивният съд доколкото той е възприел заключението на съдебно-медицинската експертиза като компетентно и обосновано.За пълнота следва да се отбележи,че по процесуалните въпроси във връзка с необходимостта от назначаване на експертиза и преценката й като доказателствено средство наред с останалите доказателства по делото има задължителна практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 4.01.01г.на ОСГК по т.гр.дело № 1/2000г.;решение № 113 ат 28.02.11г.по гр.дело № 1062/10г.на ІV г.о.; решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.на ІV г.о,решение № 762 от 20.07.11г.по гр.дело № 1371/09г.на І г.о.,постановени по чл.290 ГПК.Прието е,че съдът може както по молба на страната,така и по своя преценка да назначи експертиза,когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството,занаятите и др.са нужни специални знания,които съдът няма – чл.195 ГПК,аналогичен на чл.157 ГПК/отм./ Вещото лице подпомага съдията,който сам би извърши тази дейност по доказването,ако притежаваше необходимите специални знания. Заключението на вещото лице,като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото.Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице,а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му.В случая даденото от въззивния съд разрешение не в противоречие със задължителната практика.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. намира,че не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 70 от 13.04.11г.,постановено по в. гр.дело № 14501/10г.на Софийски градски съд по жалба на Ю. Г. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.