О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София 27.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 763 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. С. Д. срещу решение № 153 от 27.01.11г.по в.гр.дело № 476/10г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 197 от 5.05.10г.по гр.дело № 878/09г.на Софийски окръжен съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове срещу И. Д. Г.,З. Б. Г.,К. Б. И. и Ю.”Н. Р.”-Благоевград/Р./, представляван от И. А. М. обективни и субективни искове по чл.45 ЗЗД и по чл.49 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД за сумата 70 000 лв,от които 33 000 лв обезщетение за претърпени имуществени вреди и 37 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от прекратяване на трудово правоотношение със заповед № 29/7.03.2005г.на ректора на Ю.”Н.Р.”-Благоевград със законната лихва върху сумите от 7.03.05г.до окончателното изплащане.В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
След образуване на касационното производство касаторът П. С. Д. е починал и на негово място е конституиран законния му наследник С. Й. Д.,който поддържа касационната жалба.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба З. Б. Г. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли исковите претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от издаване на заповед № 29 от 7.03.2005г.на Ю.”Н. Р.”-Благоевград,с която ищецът П. С. Д. е дисциплинарно уволнен на основание чл.330 ал.1 т.6 КТ и чл.58 ал.1 т.7 ЗВО,въззивният съд е приел,че последващата отмяна на уволнението с решение от 28.02.08г.по гр.дело № 281/07г.на Софийския апелативен съд не означава,че оправомощеното длъжностно лице,издало уволнителната заповед,е знаело,че липсват основания за уволнението му и че е действало недобросъвестно при налагане на дисциплинарното наказание.Издаването на неправилна заповед за уволнение е основание за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД на съответните длъжностни лица и на работодателя по изключение и наличието на кумулативните елементи на тези състави подлежат на доказване от ищеца,което в случая не е сторено.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда,обективирана в решението му,но не е от значение за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставените от касатора въпроси: допустимо ли е да се прилага КТ/общ закон/когато има специален –ЗВО; законна ли е заповедта за уволнение,когато не е подписана от работодателя; може ли дисциплинарната власт да се предоставя на упълномощени от работодателя лица;налице ли е незаконосъобразно упражняване на дисциплинарна власт,когато уволнението не е във връзка с трудовите задължения,а е за интервю извън работно време,са във връзка с трудовия спор по исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 КТ,разрешен с влязло в сила съдебно решение.Предмет на спора по настоящото дело са искове по чл.45 ЗЗД и по чл.49 ЗЗД,по които няма формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд.Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезата по т.2 от чл.280 ал.1 ГПК.
Доводите за недопустимост на въззивното решение,изложени в касационната жалба,не сочат за такава вероятност,поради което и на това основание не следва да се допусне до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 153 от 27.01.11г.,постановено по гр.дело № 476/10г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.