2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1427
гр. София, 14.11. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 381 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 185/27.12.2010 г. по гр. дело № 1908/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което, като е потвърдено решение № ХІІ-1283/10.09.2010 г. по гр. дело № 4113/2010 г. на Бургаския районен съд, са уважени, предявени от Н. И. Г. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Н. И. Г. в отговора на жалбата поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
За да отмени като незаконосъобразно процесното уволнение на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, въззивният съд е приел, че последното е безвиновно основание за уволнение, поради което не може да бъде обосновано с дисциплинарни нарушения. Прието е и че простото изброяване в заповедта за уволнение на качества, чиято липса води до неефективно изпълнение на възложената работа, без фактическото им обвързване с конкретиката на извършваната работа, води до неопределеност, поради което заповедта за уволнение трябва да съдържа фактите, на които се позовава работодателят, даващи основание да се прекрати трудовия договор. Обстоятелството, че в случая заповедта е издадена въз основа на докладна записка, която не е станала достояние на ищцата, а в самата заповед не са посочени фактически действия на ищцата, сочещи на липса на качества за ефективно изпълнение на работата, правят заповедта незаконосъобразна. В тази връзка е посочено и че в случая не се касае за дисциплинарно наказание по чл. 188 от КТ, но заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, с оглед естеството на установените от законодателя – нарушения – в първия случай, и – безвиновна отговорност – във втория, сочат на това, че при при липса на качества за ефективно изпълнение на работата, упражняването на субективното потестативно право на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на това основание, предпоставя задължението му да отрази в заповедта за уволнение конкретните фактически и правни основания за уволнението. С оглед на това е прието, че в случая процесната заповед за уволнение не отговаря на изискванията на КТ за издаването й, което съставлява самостоятелно основание за признаване на процесното уволнение за незаконно, тъй като възможностите на уволнения за адекватна съдебна защита се ограничават и той се поставя в неравноправно положение спрямо работодателя в рамките на съдебния процес.
Писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдържа сравнително ясни формулировки на два материалноправни въпроса, представляващи общи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно: 1) следва ли в заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ да се посочи точно и конкретно само какви качества липсват на работника или служителя, или следва да се посочат и конкретни факти, при които се проявяват липсата на тези качества и трайността на това състояние; и 2) относно съпоставката на хипотезата по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ и неизпълнението на трудови задължения като дисциплинарно нарушение.
В изложението на касатора е направен опит за посочване и на още един правен въпрос, свързан с понятието “трайна липса”, но ясна и точна формулировка на такъв въпрос не е налице, а от друга страна е недопустимо съдът да извежда правния въпрос от съдържанието на изложението или на жалбата (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
По отношение и на двата посочени по-горе правни въпроса, като допълнителни основания за касационно обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а по отношениея на първия от тях – и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Във връзка с последната са посочени и са представени (в преписи) следните шест съдебни решения: влязло в сила решение № 97/06.03.2008 г. по тр. дело № 151/2007 г. на Бургаския апелативен съд (БАС), както и постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г.: решение № 632/21.10.1998 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., решение № 193/07.03.2006 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., решение № 84/20.02.2006 г. по гр. дело № 1862/2003 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., решение № 134/12.02.2010 г. по гр. дело № 97/2009 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд. и решение № 118/18.04.2006 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., като се поддържа, че в първите четири от тях се приемало, че заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ трябва да съдържа само изброяване на необходимите, но липсващи качества; а в останалите две решения, както във въззивното по настоящото дело, – и конкретни факти, при които се проявяват липсата на тези качества и трайността на това състояние.
В първите две от изброените съдебни решения (решение № 97/06.03.2008 г. по тр. дело № 151/2007 г. на БАС и решение № 632/21.10.1998 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд.), обаче изобщо не се обсъжда и не е разрешаван въпросът относно съдържанието и мотивирането на заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. В решение № 193/07.03.2006 г. на ВКС е прието, че процесната по това дело заповед за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като има и препращане към подробен протокол на комисия за оценка на работата, с който протокол ищцата е била запозната, за разлика от случая по настоящото дело, в който заповедта за уволнение е издадена въз основа на докладна записка, която не е станала достояние на ищцата. В решение № 84/20.02.2006 г. по гр. дело № 1862/2003 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., е прието, че в разглеждания по това дело случай въззивният съд неправилно е приел, че в заповедта за уволнение не са конкретизирани професионалните качества, които липсват на ищеца; но в тази връзка ВКС изрично е посочил, че работодателят е обосновал уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ с едно обективно, безвиновно състояние, водещо до трайна неспособност на ищеца да изпълнява ефективно възложените му трудови задължения, като това е така защото са посочени конкретни факти и статистически данни, и въз основа на тях са направени изводи като са изложени и подробни мотиви за това, че ищецът не притежава нужните професионални качества за ефективно управление на предприятието.
От горното е видно, че първият посочен от касатора материалноправен въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Напротив – налице е константна съдебна практика (включително посочените от касатора съдебни решения, както и атакуваното по настоящото дело въззивно решение), която еднозначно приема, че за да е законосъобразно уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, в заповедта за уволнение следва да се посочи точно и конкретно, не само какви качества липсват на работника или служителя за ефективното изпълнение на възложената му работа, но също така в нея следва да се посочат и конкретни факти, при които се проявяват, както липсата на тези качества, така и трайността на това състояние у работника или служителя.
Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване (в този смисъл – и т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, простото възпроизвеждане на текста на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че касаторът е обосновал наличие на визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационно обжалване – посочените от него правни въпроси действително да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно от това, по първия правен въпрос е налице константна съдебна практика, както беше посочено по-горе. Съдебната практика по втория правен въпрос пък е уеднаквена с постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 306/18.05.2010 г. по гр. дело № 1730/2009 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд. и решение № 101/25.05.2010 г. по гр. дело № 4035/2008 г. на ВКС, ІV-то гр. отд. Така формираната съдебна практика по посочения от касатора два материалноправни въпроси, се споделя и от настоящия състав на ВКС, като тя не се нуждае от промяна, нито поради това да е създадена при неточно тълкуване на закона, нито поради законодателни промени или поради изменения на обществените условия. Ето защо, тези два правни въпроса не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл – и т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид гореизложеното, в случая няма основание и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение – по формулираните от касатора два материалноправни въпроса и в сочените от него хипотези по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Независимо от изхода на делото, на ищцата не се следват, претендираните от нея разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция по делото, тъй като не се установява тя да е направила такива разноски, като не е представила и списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185/27.12.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 1908/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.