3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
гр. София, 24.11. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 633 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответниците Р. Л. Б. и М. Ч. А. срещу определение № 1327/20.07.2011 г. по частно гр. дело № 2244/2011 г. на Софийския апелативен съд (САС). С него е отменено определение от 04.05.2011 г. по гр. дело № 6490/2009 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца С. В. С. за изменение в частта му за разноските на постановеното на 22.11.2010 г. решение по същото първоинстанционно дело. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че към датата на сключване на процесния договор за продажба ищецът е имал качеството на кредитор, но поради доброволно изплащане на сумата след предявяването по делото на иска по чл. 135 от ЗЗД, първоинстанционният съд не е събирал доказателства относно останалите елементи, обуславящи основателността на отменителния иск, което развитие на производството не може да обуслови приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – ищецът С. В. С. в отговора си излага доводи за неоснователност на жалбата.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
В представеното от страна на жалбоподателите изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се поддържа наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочи се, че процесуалноправният въпрос относно това какви предпоставки съдържа фактическият състав, обуславящ правото на ответника да му бъдат присъдени направените по делото разноски, е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, в противоречие с практиката на съдилищата, а именно – с посочените от жалбоподателя: определение № 1197/27.06.2011 г. по ч. гр. д. № 2148/2011 г. на САС, определение № 335/07.03.2011 г. по ч. гр. д. № 191/2011 г. на САС, определение № 220/30.05.2011 г. по ч. гр. д. № 109/2011 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 342/09.05.2011 г. по ч. т. д. № 179/2011 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 57/24.03.2011 г. по гр. д. № 1084/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и определение № 79/24.08.2010 г. по т. д. № 746/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС.
Никое от тези определения не е представено от жалбоподателите, като при извършената служебна проверка се установи и че с никое от тях не е разгледана по същество частна касационна жалба с оглед разрешаването на посочения процесуалноправен въпрос. Изричен отговор на последния обаче е даден с определение № 592/13.10.2011 г. по частно гр. дело № 492/2011 г. на настоящия състав на ІV-го гр. отд. на ВКС. В него е прието, че в хипотеза като настоящата, – когато предавеният иск е отхвърлен изцяло, то на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника всички претендирани и направени от последния разноски по делото; респ. ищецът няма право на никакви разноски. При тази хипотеза – на отхвърляне на иска, разноските по делото по никакъв начин не могат да бъдат възложени в тежест на ответника, дори той да е дал повод за завеждане на делото и да не е признал предявения иск. Това е така, защото нито разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, нито друга разпоредба в закона дава основание за такова разрешение – в отклонение от принципа, че разноските се понасят в зависимост от изхода от делото. Действително, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК установява изключение от този принцип, но именно като изключителна правна норма тя не може да се тълкува разширително и следва да се прилага само при наличие на изрично визираните в нея предпоставки, а именно – ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото (за предявяване на иска) и едновременно с това признае иска, то той не дължи разноски по делото, а те се понасят единствено и само от ищеца – независимо от изхода на спора. Нито тази, нито друга правна норма дават основание за другото разрешение – при отхвърляне изцяло на предявения иск, разноските по делото да се възложат изцяло в тежест на ответниците, поради това, че с поведението си те са дали повод за завеждане на делото и не са признали иска. С това определение, което представлява практика на ВКС, която е задължителна за първоинстанционните и за въззивните съдилища, съдебната практика по разрешаването на посочения от частните жалбоподатели процесуалноправен въпрос е уеднаквена. Поради това не е налице противоречиво разрешаване на този процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В случая не стои въпросът дали атакуваното въззивно определение противоречи на посоченото определение, представляващо задължителна практика на ВКС, тъй като в изложението на жалбоподателите не се сочи това допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а е недопустимо ВКС да се произнася по непосочени от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. (В смисъла на горното са и разрешенията, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и тълкувателно решение № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС).
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1327/20.07.2011 г., постановено по частно гр. дело № 2244/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.