О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1546
София 08.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 636 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Ж. К. чрез адв.В. С. срещу решение № ІІ-98 от 25.11.10г.по в.гр.дело № 1791/10г.на Окръжен съд – Бургас.С него частично е отменено решение №1212/11.08.10г.по гр.дело № 2516/10г.на Районен съд –Бургас и в отменената част е постановено друго,с което родителските права над малолетното дете Ж.,родена на 7.04.97г.са предоставени на майката Н. Д. З.; определен е режим на свиждане с бащата ; определена е месечна издръжка в размер на 80 лв; на майката е предоставено и ползването на семейното жилище.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага съдебна практика.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба Н. Д. З. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Основанието за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК е налице когато правен въпрос/процесуален или материалноправен/,от който зависи изхода на спора,се решава противоречиво от съдилищата. Повдигнатите материалноправни въпроси относно предоставянето на родителските права над непълнолетно дете,а от там и относно предоставяне за ползване на семейното жилище,са от значение за изхода на делото,но са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.и с приложените съдебни решения.Постановление № 1/1974г.на Пленума на Върховния съд е относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод.Прието е,че определянето на родител,който еднолично ще упражнява родителските права за в бъдеще става,като се държи сметка за интересите на децата – както от материален характер като обезпечаване на жилище,битови условия,управление на имуществото и грижи за съхранението му и др.,така и необходимостта от правилно отглеждане и възпитание.С обжалваното решение въззивният съд е извършил такава преценка,като е приел,че в интерес на ненавършилото пълнолетие дете Ж. с оглед възрастта му и неговия пол е родителските права да бъдат предоставени на майката Н. Д. К..Изложил е съображения,че майката притежава качества,които позволяват тя да се грижи по-добре за него,проявявала по-голяма заинтересованост от развитието му в училище и е с по-големи материални възможности.С оглед предоставянето на родителските права за упражняване на майката,на нея е предоставено и ползването на семейното жилище.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с приложените към изложението съдебни решения,в които еднозначно е прието,че интересът на детето е главният и решаващ критерий при разрешаване на спора за ползване на семейното жилище.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Разпоредбата е посочена конкретно,без обосновка.Поради създадената многобройна и непротиворечива съдебна практика по поставените от касатора въпроси решаването им не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Оплакването за неправилна преценка на доказателства,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,е относимо към правилността на решението при вече допусната касация,но не е основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № ІІ-98 от 25.11.10г.,постановено по гр.дело № 1791/10г.на Окръжен съд -Бургас по жалба на К. Ж. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.