О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
София 21.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1253 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Х. К. чрез процесуалния му представител адв.Г. В. против решение от 3.06.11г.по в.гр.дело № 351/11г.на Апелативен съд – Пловдив,с което е потвърдено решение № 29 от 7.01.11г.по гр.дело № 1009/10г.на Окръжен съд- Пловдив.С него е осъден да заплати на Д. А. А. сумата 20 000 евро като получени без основание по разписка от 11.06.09г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.10г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.Прилага ППВС № 7/1965г.;ППВС № 1/1953г. и ТР № 1 от 4.01.01г.по гр.дело № 1/2000г.на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от представената разписка от 11.06.09г.,че на посочената дата О. К. е получил от Д. А. сумата 20 000 евро,представляваща вноска по договор за прехвърляне правото на собственост за магазин 20 – обект от многофункционална обществена сграда в [населено място].Изложени са съображения,че в тежест на ответника е да докаже сключването на договора и тъй като той не е сторил това, е направен извод,че исковата сума е получена без основание.Прието е,че от съдържанието на разписката не се установява,че ответникът я е подписал в качеството на управител на [фирма], макар и да е изготвена на бланка на дружеството.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда.По поставения от касатора процесуален въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и наведените от страните доводи възражения има задължителна практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 176 от 8.06.11г.по гр.дело № 1281/10г.на ІІІ г.о.;решение № 443 от 25.10.11г.по гр.дело № 166/11г.на ІV г.о.;решение № 447 от 18.11.11г.по гр.дело № 1964/10г.на ІV г.о.;решение № 331 от 19.05.10г.по гр.дело № 257/09г.на ІV ,решение № 65 от 16.07.10г.по гр.дело № 4216/08г.на ІV г.о. и др.Прието е,че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни,съдът следва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани;съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните,които се основават на установени факти,както и доводите,които имат значение за решението по делото.В случая въззивният съд се е произнесъл в рамките на очертаните с въззивната жалба предели на правния спор по оплакванията за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и като е изпълнил задължението си да извърши анализ на всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност,в т.ч.е обсъдил и възражението на ответника,че ищцата е имала отношения с дружеството,а не с физическото лице,е достигнал до крайния извод за законосъобразност на първоинстанционното решение и основателност на предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД.
С оглед на изложеното следва да се приеме,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 280 от 3.06.11г.,постановено по в. гр.дело № 351/11г.на Апелативен съд – Пловдив по жалба на О. Х. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.