О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1139
София, 07.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2833 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИД ГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез адв.А. А. от АК – С. срещу решение № 155 от 5.04.17г.по в.гр.дело № 80/17г.на Окръжен съд – Смолян,с което е потвърдено решение № 188 от 24.11.16г.по гр.дело № 143/16г.на Районен съд-Златоград.С него дружеството е осъдено да заплати на С. Р. Х. на основание чл.200 ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на професионално заболяване”силикоза- дифузна фиброза”,констатирано с ЕР на Т. № 003021/5.12.14г.и № 003264/26.11.15г.в размер на 8 500 лв,ведно със законната лихва,считано от 5.12.14г.до окончателното изплащане на задължението.
В приложеното изложение се поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба С. Х. счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на ответното дружество в качеството му на работодател да обезщети ищеца за болките и страданията,които търпи от придобитото професионално заболяване „силикоза І ст.-дифузна фиброза”.Установено е, че професионалният характер на заболяването е признат по надлежния ред – чл.62-63 КСО и Наредбата за реда за съобщаване,регистриране,потвърждаване, обжалавне и отчитане на професионалните болести.За вредите от неимуществен характер,установени от съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания,съдът е счел,че сумата от 8500 лв обезщетение е съобразена с принципа за справедливост,като е взел предвид страданията на ищеца от задух,лесна уморяемост,мъчителна кашлица с даване,необходимост от ползване на помпичка за въздух,невъзможност за физически труд,както и невъзможността от пълно излекуване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Приложеното изложение не отговаря на изискването на чл.280 ал.1 ГПК касаторът да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на делото,който да е разрешен от въззивния съд и да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Доколкото може да се приеме,че е формулиран правен въпрос, той се свежда до това как се установява наличието на професионално заболяване.По този въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 273 от 19.05.11г. по гр.дело № 652/10г.на ІV го.; решение № 185 от 27.05.10г.по гр.дело № 5264/08г.на ІІІ г.о.; решение № 462 от 9.01.12г.по гр.дело № 1304/10г.на ІV г.о.; решение № 42 от 20.02.12г.по гр.дело № 267/11г.на ІV г.о.по гр.дело № 267/11г.,постановени по реда на по реда на чл. 290 от ГПК. В тях е прието, че признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специалната Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г. Съгласно чл. 3, 10 и 13 от същата наредба, признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на Т. или Н., което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Експертното решение на Т. има двойствен характер – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на субективното право на обезщетение на работника или служителя. Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС изцяло споделя, така формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика за уеднаквяване практиката на съдилищата.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.
Оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в отказ на въззивния съд от назначаването на допълнителна съдебно-медицинска експертиза със задачи за вещо лице – лекар със специалност „Белодробни болести”, е относимо към правилността на решението при проверката му по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
С оглед на изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 155 от 5.04.17г.,постановено по в. гр.дело № 80/17г.на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на С. Р. Х.,Е. [ЕГН] сумата 520 лв /петстотин и двадесет/разноски за адвокатско възнаграждение,направени пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.