3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
София, 19.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2840 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. С. Ч. чрез адв.В. Т. – В. срещу решение от 20.12.17г. по в.гр.дело № 8343/17г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.12.16г.по т.дело № 10069/16г.на Софийски районен съд,124 състав. С него са отхвърлени предявените от същата страна срещу [фирма] искове с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК вр.с чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД, че ищецът не дължи на ответника сумата 6 361.83 лв главница за доставена ТЕ, и лихва в размер на 2 975.71 лв, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 10898/09г.на СРС,88 състав, за събирането на което е образувано изп.дело № 20108580400319 на ЧСИ рег.№ 858 на КЧСИ с район на действие СГС.
Жалбоподателят поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните правни въпроси: 1.Представлява ли годно да прекъсне течащата в хода на изпълнителния процес погасителна давност действие по съобщаването за извършване на изпълнително действие, което впоследствие не е било извършено; 2.Представлява ли годно да прекъсне течащата в хода на изпълнителния процес погасителна давност действие, непоискано от взискателя и след настъпила перемция и дали действие на изпълнителния орган може да санира изпълнителния процес след неговото перемиране; 3.Представлява ли обещанието за плащане на части признание на дълга, предмет на изпълнителното производство и годно ли е такова обещание да прекъсне течащата в хода на изпълнителния процес погасителна давност,и то когато такова обезщетение е направено след настъпила перемция по делото; 4.Следва ли въззивния съд да приложи нормата на чл.235 ал.1 т.3 ГПК при положение, че е установил наличие на нововъзникнали обстоятелства, а именно погасяване по давност на вземането към дата 17.02.17г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с молба от 8.04.10г. взискателят [фирма] е поискал образуване на изпълнително делото,приложил е изпълнителен лист от 15.02.10г.и е възложил на ЧСИ да предприеме действия по събиране на вземането срещу длъжника.Прието е,че след като в двугодишния период до 8.04.12г.не е постъпила молба от взискателя за предприемане на действия по принудително изпълнение, към тази дата изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Нова погасителна давност е започнала да тече от датата,на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.За периода от 8.04.12г.до 8.04.13г. /изтичане на тригодишната давност на вземането за доставена топлинна енергия/ съдебният изпълнител е насрочил опис на 3.08.12г.,така също и на 26.07.13г. и на 17.02.14г.Съдът се е позовал на задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 2/26.06.15г. по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на ВКС, за да приеме,че процесните вземания следва да бъдат погасени с изтичането на тригодишна давност,считано от последното извършено по делото валидно изпълнително действие – 17.02.14г.,т.е. на 17.02.17г.Към датата на подаване на исковата молба – 24.02.16г. тригодишният давностен период не е изтекъл, поради което е прието, че отрицателният установителен иск е неоснователен.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Посочените от касатора въпроси са разрешени в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС .В ТР № 2 от 26.06.15г.по т.д.№ 2/13г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Прекратяването на изпълнителното производство поради т.н.перемция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.Новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.Посочено е, че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Въпросът: Представлява ли обещанието за плащане на части признание на дълга, предмет на изпълнителното производство и годно ли е такова обещание да прекъсне течащата в хода на изпълнителния процес погасителна давност, и то когато такова обезщетение е направено след настъпила перемция по делото, не е разрешаван от въззивния съд.В мотивите на решението не е обсъждано обещанието на длъжника за плащане на дълга като основание за прекъсване на давността в изпълнителното производство.
Въпросът: .Следва ли въззивния съд да приложи нормата на чл.235 ал.1 т.3 ГПК при положение, че е установил наличие на нововъзникнали обстоятелства, а именно погасяване по давност на вземането към дата 17.02.17г.,не е от значение за решаващите изводи на съда, тъй като с предявяване на иска на 24.02.16г. давността е прекъсната.
При наличието на практика на ВКС не следва да се обсъждат останалите специални основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, които и не са обосновани в изложението.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 8627 от 20.12.17г.,постановено по гр.дело № 8343/17г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.