3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 03.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 359 по описа за 2019 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. И. Б. чрез адв.Р. Д. против решение № 75 от 25.10.18г.по гр.дело № 210/18г.на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено решение № 76 от 8.05.18г.по гр.дело № 764/17г. на Районен съд – Белоградчик. С него е признато за установено на основание чл.415 ал.1 ГПК, че Б. И. Б. дължи на „Агро КГ”Е. сумата 22 320 лв- главница по договор за покупко-продажба на 24.800т. тор, обективиран във фактура № [ЕГН]/22.02.17г. и 254.71 лв- мораторни лихви,за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 604 /23.10.17г.по ч.гр.д.№ 672/17г.на БРС.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, като се позовава на основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност.Счита, че са налице и основанията по чл.280 ал.1 ГПК, без да разграничава отделните хипотези, по въпроса: При условията на пълно и главно доказване в предявения иск по чл.422 ГПК ищецът ли е този, който следва да докаже иска си.
Ответникът по жалбата „Агро КГ”Е. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът е издал фактура № [№]/22.02.17г., с падеж 15.08.17г.за продадена на ответника стока – 24.800т. тор, на стойност 22 320 лв.Фактурата е подписана в реквизити”съставил” и „получил”.Прието е, че ответникът не е платил цената по посочената фактура.За предаване на стоката е съставен приемо- предавателен протокол № 40 К-А/22.02.17г.От заключението на съдебно –графическата експертиза е установено,че подписите в реквизит „приел” на приемо- предавателния протокол и в реквизит „получил” във фактурата, не са положени от ответника.От съдебно-счетоводната експертиза е установено, че фактура № [№]/22.02.17г.е вписана в дневниците за продажби и покупки на ЗДДС е и ползван данъчен кредит от ответника.
При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения, че вписването на фактурата в дневника на покупките на купувача, отразяването на стойността й в справките – декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание за съществуването на договора за търговска продажба на стоката, както и за предаване на същата, поради което е приел, че правилно първоинстанционният съд е уважил предявения иск за установяване на вземане в размер на 22 320 лв, както и акцесорния иск за мораторните лихви.
Настоящият състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд намира, че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Доводите в касационната жалба са по съществото на спора и съставляват оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда, че е осъществена реална доставка на стоката.
В Решение № 96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о., решение № 42/19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 166/26.10.2010г. по т.д.№ 991/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 23/07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и др. е прието, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко – продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Макар от подписите, положени върху фактурите да не може да се направи извод, че лицата, които са ги подписали са били упълномощени от ответника да получи стоката, той е узнал за техните действия, като знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от вписването на фактурите в дневниците за покупките, от извършеното частично плащане и от това, че за фактурите е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС.Обжалваното въззивно решение съответства на посочената практика на ВКС, поради което не са налице основания за допускането му до касационен контрол.
Не може да обоснове допустимост на касационното обжалване и въпросът : При условията на пълно и главно доказване в предявения иск по чл.422 ГПК ищецът ли е този, който следва да докаже иска си. Отговорът му се намира в закона /чл.154 ал.1 ГПК /и в съдебната практика ,която безпротиворечиво приема, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 905 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 25.10.18г. по гр.дело № 210/18г.на Видинския окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на „Агро КГ”Е. [населено място], [улица], сумата 905 лв /деветстотин и пет/разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.